Выбрать главу

Настоящото изследване повдига и по – общия въпрос дали един режим, който се обуславя от баланса между държавата, правото и отчетността, т. е. либералната демокрация, сама по себе си е политическа универсалия, или просто отразява културните предпочитания на жителите на западните либерални демокрации.

Подобен режим очевидно не е човешка универсалия, тъй като възниква едва преди няколко века, което е само миг в многовековната история на политическото развитие. Доколкото либералната демокрация е по – общо приложима форма на управление, тя участва в политическата еволюция, така както институциите на обществата на групово, племенно и държавно ниво са доминиращи форми на политическа организация в различни култури и региони в различни исторически моменти. Либералната демокрация е в пряка взаимозависимост с другите измерения на развитието – икономическия растеж, социалната мобилизация и идеологиите. В обществата на групово и племенно ниво няма държавност или върховенство на правото, но вероятно е съществувала отчетност под някаква форма. В аграрните общества на държавно ниво, които просъществуват в продължение на векове, понякога има върховенство на правото, но не и демократична отчетност. Икономическият растеж и социалната модернизация пораждат необходимостта от режим, който се основава на баланса между трите компонента.

Много трудно се управляват големи динамични общества при отсъствието на правни норми и формални механизми за отчетност. Големите пазари, които са в основата на икономическия растеж и ефективността, изискват последователни, предсказуеми и приложими правила. Активните и постоянно променящи се общества имат все повече изисквания; свободната преса и изборите могат да се разглеждат като важни информационни канали, благодарение на които правителствата са в течение на този калейдоскопичен процес. Освен това, както отбелязва Токвил, идеята за човешкото равенство получава все по – масова подкрепа през последните няколко века, независимо че редица режими я отхвърлят. Все повече хора осъзнават, че имат права, и използват всяка възможност за тяхното отстояване. При тези обстоятелства необходимостта от постигане на баланс между държавна власт, върховенство на правото и демократична отчетност вече не е само нормативно предпочитание, а необходимо условие за стабилна политическа организация на едно съвременно общество. Според Хънтингтън авторитарните партии биха могли да удовлетворят изискванията за политическо участие, но от ретроспективна гледна точка това не е вярно.

Но ако един режим, който се основава на баланса между държавност, право и отчетност е предпоставка за успешна съвременна политика, трябва да признаем, че съществуват големи различия между конкретните институционални форми, които правото и отговорността могат да приемат. Институционалните форми, възприети от страни като САЩ, не са универсални модели. Различните общества могат да създадат собствени институционални модели.

Предназначението на правото е да систематизира и да направи понятни правилата на правосъдието и да ги прилага безпристрастно. Огромният процесуален апарат на съвременната юриспруденция не е самоцел, а има предназначението да гарантира безпристрастно правосъдие. Но процедурите често имат по – голяма юридическа сила и възпрепятстват безпристрастността на правосъдието. Редица правни системи са прекалено мудни и скъпи и облагодетелстват тези, които се възползват от процесуалните правила за сметка на справедливостта.

По същия начин демократичните процедури по отношение на свободните и честни избори не гарантират ефективността на отчетността. Избирателните процедури могат да бъдат манипулирани чрез откровена измама и фалшифициране на резултатите или чрез по – прикрити средства като преначертаване на избирателни райони в полза на една партия чрез дисквалифицирането на избирателите на друга. Дори при изключително добри изборни процедури политиците биха могли да привлекат привърженици чрез клиентелистки методи и като се възползват от етническата и религиозната принадлежност на гласоподавателите в своя полза. Мощни икономически групировки също могат да се възползват от съществуващите процедурни правила в защита на своите собствени за сметка на обществените интереси. При тези обстоятелства общественият интерес често се сблъсква с проблема на колективното действие и не получава адекватно представителство.