Преклонението пред процедурните правила за сметка на същността е основна причина за политически упадък на съвременните либерални демокрации. Политически упадък може да настъпи при всеки режим поради естеството на самите институции. Институциите налагат спазването на правила, които надживяват тези, които са ги създали. Причина за това е, че отчасти са полезни и отчасти се възприемат като притежаващи вътрешна стойност. Човешката склонност да влага емоционално значение в правилата ги прави устойчиви в продължение на дълги периоди от време, но тяхната закостенялост се превръща в препятствие, когато обстоятелствата се променят. Проблемът често се изостря, когато промените настъпват след продължителни периоди на мир и стабилност. Освен това съществува естествена склонност към възвръщане към стандартните форми на социабилност, които се основават на облагодетелстване на семейството и реципрочна размяна на услуги или ресурси между приятели най – вече сред елитите, които имат привилегирован достъп до политическата система. В резултат на това и върховенството на правото, и отчетността не изпълняват предназначението си.
Редица правителства в началото този век се възприемат като принципни алтернативи на либералната демокрация. Сред тях са Иран, монархиите от Персийския залив, Русия и Китайската народна република. В Иран съществува сериозно социално разделение, където голямата средна класа оспорва много от претенциите на режима за легитимност. Монархиите в Персийския залив винаги са били изключения, чиято стабилност се дължи единствено на огромните енергийни ресурси. Русия на Путин също е рентиерска държава, чиято регионална мощ се дължи до голяма степен на запасите от нефт и газ и нейният политически модел не е образец за подражание извън нейната сфера на влияние.
От недемократичните алтернативи единствено Китай е сериозно предизвикателство по отношение на възгледа, че либералната демокрация е универсален еволюционен модел. Както вече многократно коментирах, Китай има две хилядолетна традиция на силно централизирано управление и е сред малкото общества на държавно ниво, които никога не са имали собствена традиция на върховенство на правото. Сложните и богати китайски традиции заместват конфуцианския морал с формални процедурни правила, които ограничават властта на управляващите. Именно тези традиции са заимствани от други страни в Източна Азия и са решаващи за успехите на Япония, Южна Корея и Тайван след Втората световна война. Авторитарните режими понякога скъсват с миналото по – ефективно от демократичните. Едно от най – големите предимства на Китай след управлението на Мао се дължи на ръководната роля на изключително автономната комунистическа партия.
Основният проблем пред съвременен Китай е дали само трийсет и пет години след началото на реформите на Дън Сяопин не настъпват политически упадък и загуба на автономията, която е причина за досегашните успехи. Китайският политически дневен ред ще претърпи коренни промени през следващото десетилетие. Съвременен Китай е страна със средни доходи и се стреми да се превърне в страна с високи доходи. Старият модел, който разчиташе на външни пазари, вече се изчерпва и трябва да бъде заменен с такъв, който в много по – голяма степен разчита на вътрешното потребление. Китай вече не може да разчита на екстензивен икономически растеж и масова мобилизация на населението в своето икономическо развитие. В стремежа си към висок икономически растеж Китай натрупа огромни екологични пасиви като невъзможния за дишане въздух, осеялите страната „ракови села“, неуспешната система за безопасност на храните и други тежки проблеми. Не е ясно дали образователната система на Китай е в състояние да осигури уменията, необходими за широкообхватно повишаване на производителността. Още по – голям е проблемът дали са възможни иновации при отсъствието на по – голяма индивидуална свобода. Сложната китайска икономика налага все по – големи изисквания и по отношение на ефективността на управлението. Както в Династичен Китай, под въпрос е способността на една командно – контролна управленска система да е в крак със случващото се в обществото.
Най – същественото е, че огромната мобилизация на китайското общество е далеч по – мащабна и бърза от промените, настъпили през XIX и в началото на XX в. в Европа. Разрастващите се прослойки от образовани и забогатяващи китайски граждани имат съвършено различни потребности и стремежи от селяните, от които се състои по – голямата част от китайското общество в миналото.