В момента е невъзможно да си дадем сметка дали преживяваме нещо като период на корекция на фондовия пазар, през който дългосрочното разпространение на либералната демокрация е прекъснато само за известно време, или сме свидетели на по – фундаментални промени. Успоредно с демократичните отстъпления на много места се наблюдават и впечатляващи взривове на демократична мобилизация срещу авторитарни управления в Украйна, Хонконг и Шри Ланка. Взаимосвързаният процес на икономически растеж, социална мобилизация и искания за политическо участие продължава да функционира. Но описаното развитие на съвременната демокрация в „Произход на политическия ред“ и „Политически ред и политически упадък“ и съпътстващите го перипетии изтъкват отсъствието на механизми, които да ни покажат пътя към политическата модерност. Фактът, че отделни страни „достигнаха Дания“, е резултат от стечение на обстоятелства и това, че институции, създадени за постигането на една цел, постигат съвършено друга. Дългосрочните исторически развития зависят не само от социалните сили, но и от отделни лидери и политически фактори, които си взаимодействат и моделират еволюцията на институциите. Политическото развитие не е нито детерминиран, нито изцяло волунтаристичен процес, поради което е необходимо да бъде изучаван в своя всеобхватен исторически контекст.
БЛАГОДАРНОСТИ
Поднасям огромните си благодарности на хората и институциите, които ми помогнаха при работата върху двата тома. Изключително съм задължен на Центъра за демокрация, развитие и върховенство на закона в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли“ към Станфордския университет под ръководството на Лари Даймънд. Мнозина са читателите на целия или на отделни части от ръкописа, които споделиха с мен своите ценни мнения и коментари по отношение на обсъжданите в него проблеми. Жена ми Лаура Холмгрен прочете ръкописа още в самото начало и ме подкрепяше през цялото време, докато пишех книгата, както ме е подкрепяла винаги.
Поднасям специални благодарности на Дейвид Абернати, покойния Джоел Баркан, Маргарет Бойтин, Брус Каин, Герхард Каспър, Роберто Далимонте, Тино Куеляр, Лари Даймънд, Джо – вана Доре, Питър Дънс, Карл Айкенбери, Дон Емерсън, Морис Фиорина, Адам Гарфинкъл, Елира Карея, Ерик Креймън, Стивън Краснър, Мелиса Лий, Питър Люис, Рео Мацузаки, Иън Морис, Пол Окелман, Дан Окимото, Елена Панаритис, Пей Минсин, Марк Платнер, Алистър Робъртс, Ричард Робъртс, Ерик Е. Шмит, Джим Шийън, Ландри Синье, Питър Скери, Мелиса Томас, Лукан Уей, Де – ниъл Зиблат, както и на научните сътрудници Джейсън У, Пурун Чьон, Присила Чой, Камил Дада, Никълъс Дъгдейл, Алана Къркланд и Деванши Пател. На Саманта Маский и Лорън Уайцман, които ми помогнаха както с научните си изследвания, така и при публикуването на книгата. Отделни части от нея бяха представени на семинар по глобална история в университета „Бъркли“, както и в Университета в Пъджет Саунд, Белфер центъра на училището „Джон Ф. Кенеди“ към Университета в Харвард, Центъра за глобално развитие, Център Европа и Център за демокрация, развитие и върховенство на закона към Станфордския университет. Оценявам високо получените коментари.
Изключително съм благодарен на моя редактор във „Фарар, Щраус и Жиру“ Ерик Чински, който ми даде безценни напътствия и съвети за избистрянето и излагането на моите аргументи. Бих искал също така да изкажа специални благодарности на Андрю Франклин от „Профайл Букс“, Пауло Роко от „Едитора Роко“ и Мици ван дер Плуим от „Контакт“, които години наред популяризират всяка написана от мен книга. Синтия Мърман свърши огромна работа по редакцията и проверката на фактите в ръкописа. Тази книга не би била възможна без моите чудесни литературни агенти Естер Нюбърг, Софи Бейкър и Бетси Робинс.