СОЦИАЛНИ ЖИВОТНИ
Първият том не започва с първобитните човешки общества, а с приматните предшественици на човечеството, тъй като корените на политическия ред са в човешката биология. В разрез с теориите на философи като Жан – Жак Русо или модерните неокласически икономисти съвременната наука доказва, че първобитните хора не са били изолирани индивиди, които постепенно формират общества с течение на времето. Поведенчески съвременните човешки същества, появили се някъде в Африка преди около петдесет хиляди години, са били социално организирани от самото начало също като техните приматни предци.
Естествената човешка социабилност се основава на роднинския отбор и реципрочния алтруизъм. Първият е повтарящ се модел, при който индивиди от всички полово възпроизвеждащи се животински видове се държат алтруистично един към друг пропорционално на броя на гените, които споделят помежду си, т.е. поведението им се обуславя от Семействеността и кръвното родство. Реципрочният алтруизъм включва размяна на услуги или ресурси между индивиди без роднински връзки от един и същ вид, а понякога и между членове от различни видове. И двете поведения са кодирани генетично и възникват спонтанно при взаимодействието на индивидите.
С други думи, човешките същества са социални животни по природа. Но тяхната естествена социабилност се проявява под формата на алтруизъм към семейството (кръвните роднини) и приятелите (лица, с които си обменят услуги). Тази форма на социабилност е универсална за всички култури и исторически периоди. Тя може да бъде превъзмогната чрез изграждането на нови институции, които стимулират друг тип поведение (например благосклонно отношение към квалифициран чужденец за сметка на кръвен роднина), но към тази форма на социални взаимоотношения хората неминуемо се завръщат, когато тези алтернативни институции престанат да функционират.
Човешките същества по природа са предразположени към създаването и съблюдаването на правила. Тяхното предназначение е да регулират социалните взаимодействия и да способстват за колективната дейност на групите. Независимо че тези правила биха могли да са замислени или договорени рационално, поведението на хората обикновено се диктува не от разума, а от емоции като гордост, вина, гняв и срам. Много често на нормите се придава иманентна стойност и дори биват въздигнати в култ, както религиозните норми в различните общества. Тъй като една институция не е нищо повече от правила, които запазват своята общовалидност в продължение на дълъг период от време, човешките същества проявяват естествена склонност да институционализират своето поведение. Поради иманентната стойност, която им се приписва, институциите обикновено са подчертано консервативни, т.е. устойчиви на промени.
В продължение на първите около четирийсет хиляди години от историята на човечеството индивидите са организирани в така наречените от антрополозите общества на групово ниво – малобройни групи, съставени почти изцяло от кръвни роднини, които се препитават с лов и събирачество. Първата голяма институционална промяна, настъпила по всяка вероятност преди десет хиляди години, е преходът от групови към племенни общества, организирани въз основа на вярата в силата на мъртвите предци и неродените потомци. Антрополозите понякога използват термина „сегментарни родословия“ – групи от хора, които проследяват родословието си до общ прародител отпреди няколко поколения. Такива племенни общества са съществували в Древен Китай, Индия, Древна Гърция, Рим, Близкия изток и предколумбова Америка, както и сред тевтонските предци на съвременните европейци.
Племенните общества нямат централизиран източник на властта. Както груповите общества, те са подчертано егалитарни и законите не се прилагат от трета страна. Тяхното превъзходство над груповите общества се дължи до голяма степен на способността им да се разраснат чрез изместване на датирането на общия им произход назад. Корените и на груповите, и на племенните общества са в родството, следователно в човешката биология. Но преминаването към племенна организация изисква появата на религиозна идея, вяра в способността на мъртвите предци и неродените потомци да влияят върху здравето и щастието в настоящия живот на човека. Това е ранен пример за решаващата независима роля, която играят идеите за развитието.
ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА
Следващият важен политически преход е от племенно общество към държавно устройство. Държавата за разлика от групата или племето притежава монопол върху легитимната принуда и упражнява власт върху определена територия. Поради централизацията и йерархичността на властта държавите се характеризират с по – високи степени на социално неравенство, в сравнение с предходните, базирани на роднинството, форми на организация.