ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Другата велика революция от края на XVIII в. избухва във Франция. Тонове мастило са изписани за това преломно събитие, а потомците на застаналите от двете страни на барикадата все още не са намерили решение на някои от непримиримите противоречия, предизвикани от него.
Може да изглежда изненадващо, че много наблюдатели като Едмънд Бърк, Алексис дьо Токвил и историка Франсоа Фюре поставят под въпрос закономерността на революцията, в което мнозина са убедени. Първоначално революцията е вдъхновена от Декларацията за правата на човека и гражданина, която, подобно на американската Декларация за независимост, формулира възгледа за универсалността на човешките права, принадлежащи на всеки индивид по рождение. Но Първата република е краткотрайна. Подобно на болшевишката и китайската революция тя претърпява силна радикализация, вследствие на което левичарите се превръщат в контрареволюционери, основан е Комитетът за обществена безопасност, настъпва режимът на терора, при който революцията изяжда децата си. Този нестабилен процес приключва с външна военна намеса, Термидорианския преврат и най – накрая превратът на 18 брюмер довежда Наполеон Бонапарт на власт през 1799 г.
Насилията по време на революцията и на контрареволюцията пораждат дълбока поляризация във френското общество, в резултат на което осъществяването на поетапни политически реформи, както това се случва в Англия, е много по – трудно постижимо. На Франция тепърва ѝ предстои да преживее Юлската революция от 1830 г., Революцията от 1848 г., окупацията на Прусия през 1870 г. и Парижката комуна преди установяването на по – трайна демокрация с ограничено избирателно право. През този период в много други европейски страни, включително в архи – консервативната Прусия, вече се провеждат демократични избори при спазването на различни ограничителни правила. Франция, която първа тръгва по пътя на демокрацията през 1789 г., значително изостава. А още по – лошото е, че една от последиците от революцията е френското левичарство, което през XX в. е склонно да възхвалява насилието и да подкрепя тоталитарни режими като тези на Сталин и Мао.
Така че въпросът какво постигна Френската революция е основателен. Ако отговорът не е свързан с установяването на демокрация във Франция, то тя оказва голямо, непосредствено и трайно въздействие по отношение на други институции. На първо място тя довежда до разработването и обнародването през 1804 г. на първия съвременен кодекс със закони в Европа – Гражданския, или Наполеоновия кодекс. Второто е създаването на съвременна административна държава, която съблюдава и прилага кодекса. Дори при липсата на демокрация това представлява голям напредък, защото ограничава управленския произвол и допринася за прозрачността на управлението и еднаквото третиране на гражданите. След поражението при Ватерло Наполеон заявява, че Гражданският кодекс е по – голяма победа от всички, спечелени на бойното поле, и в много отношения е прав.
До този момент френското право представлява компилация от правила, различни за различните региони, някои наследени от римското право, други съставени въз основа на обичайното право, както и на безбройните промени, добавяни през вековете от църковни, феодални, търговски и светски източници. Получената бъркотия от закони често е взаимно противоречива и двусмислена. Докато Наполеоновият кодекс е изящно формулиран и изключително компактен.
Наполеоновият кодекс утвърждава много от завоеванията на революцията, като елиминира феодалните различия по ранг и привилегии. Отсега нататък всички граждани имат предварително одобрени и ясно формулирани равни права и задължения. Новият Граждански кодекс въвежда съвременни разбирания за имуществените права: „правото на ползване и на разпореждане с вещите по най – безусловен начин, стига само да не се прави с тях някое употребление, което законите забраняват“. Земята е освободена от феодални и обичайни ограничения за наследяване, което открива възможности за развитието на пазарна икономика. Сеньориалните съдилища, контролирани от местните владетели, над които се стоварва недоволството на селяните по време на революцията, са изцяло премахнати и заменени с единна система от граждански магистрати. Ражданията и браковете вече се регистрират от гражданските, а не от религиозните власти.