Наполеоновият кодекс незабавно започва да се прилага в окупираните от Франция държави: Белгия, Люксембург, германските територии на запад от река Рейн, Пфалц, Рейнската провинция, Женева, Савоя и Парма. По – късно е въведен насилствено в Италия, Холандия и Ханзейския съюз. Доброволно започват да го прилагат много от по – малките германски държави. Както ще видим в Глава 4, този законодателен сборник вдъхновява реформата на Пруския кодекс след поражението от французите при Йена. Той служи за модел и на безброй други граждански кодекси извън Европа – от Сенегал до Аржентина и от Египет до Япония. Докато насилствено наложените законодателства обикновено не успяват да получат приложение, Наполеоновият кодекс успява: Италия и Холандия се противопоставят на приемането му, но техните законодателства имат голямо сходство с него по същество, ако не формално.
Второто голямо постижение на революцията е изграждането на модерна бюрократична държава, което Китай осъществява няколко хилядолетия преди това. Старият режим е куриозен хибрид. От средата на XVII в. Луи XIII и Луи XIV поставят началото на административната централизация и създават съвременна административна система чрез институцията на интендантите. Изпратени от Париж в провинциите, те нямат нито роднински, нито каквито и да било връзки с местното население, което им позволява да управляват по – неперсонално. Както отбелязва Алексис дьо Токвил, това поставя началото на съвременната централизирана държава във Франция.
Но интендантите са принудени да работят паралелно с продажните държавни служители. Френските крале постоянно имат нужда от пари, за да финансират своите войни и луксозен и разкошен начин на живот. След банкрута и неизплащането на задълженията към Grand Parti през 1557 г. правителството прибягва до все по – отчаяни мерки за набиране на средства, включително откровена продажба на публични длъжности на заможни хора. През 1604 г. финансовият министър на Хенри IV херцог Дьо Сюли въвежда системата „Полет“ – тези длъжности не само да бъдат купувани, но и срещу ежегодна такса да бъдат предавани по наследство. Разбира се, тези продажни служители не били заинтересовани нито от неперсонално администриране, нито от добро управление, а единствено да извлекат максимална изгода от своите длъжности.
Въпреки че френските правителства от края на XVIII в. правят два сериозни опита да отстранят продажните служители, и двата са неуспешни, защото тази елитна група притежава огромна власт и би загубила твърде много от евентуална реформа. Именно тази гнила и непозволяваща реформи система е един от факторите за избухването на революцията, когато продажните служители губят своите длъжности, а за по – сигурно и главите си. Едва след като революционните кръвопролития отминават, през 1799 г. е учреден Държавният съвет, институция, която е на върха на съвременната бюрократична система.
Новата административна йерархия не би функционирала без изграждането на съвременна образователна система. През XVIII в. Старият режим създава технически училища за обучение на инженери и други специалисти. Но през 1794 г. революционното правителство създава голям брой елитни училища като Ecole Normale Superieure[4] и Ecole Polytechnique[5]. Тези учебни заведения са предшественици на основаното след Втората световна война Национално училище по администрация и в тях се обучават завършилите лицеи и елитни средни училища.
Тези две институционални нововъведения – нов правен кодекс и съвременна административна система – не са еквиваленти на демокрацията, но все пак постигат известни егалитарни цели. Законът вече не привилегирова определени класи, които манипулират системата, за да се възползват от нея, а се отнася равноправно към всички индивиди – поне де юре, ако не винаги де факто. Частната собственост вече не е зависима от феодални ограничения, в резултат на което процъфтява пазарната икономика. Законите се прилагат от новата реформирана бюрокрация, освободена от натрупаните през вековете корупционни практики. Тези две институции – правов ред и административна държава – ограничават произвола на привържениците на абсолютизма. На теория суверенът притежава неограничени правомощия, но е длъжен да ги упражнява въз основа на действащото законодателство. Нещо, което германците наричат Rechtsstaat[6]и което е съвършено различно от тоталитарните диктатури на Ленин, Сталин и Мао през XX в., където деспотичната държава не е ограничена нито от правов ред, нито от демократична отчетност.
ПОЛАГАНЕ НА ОСНОВИТЕ
Американската революция институционализира демокрацията и принципа на политическо равенство. Френската революция полага основите на неперсоналната съвременна държава, както след обединяването на Цин в Китай. И двете утвърждават и разширяват върховенството на правото чрез общото право и Гражданския кодекс.