— Не можеш просто да дойдеш и да взимаш учениците ми, когато и както си поискаш!
— Но ето че съм тук, с благословията на крал Удил.
Хъннан прокара език по устните си, очевидно сварен неподготвен, но се окопити бързо и премина отново в нападение:
— Хилд Бату — изви той презрително устни. — Ти се провали в изпитанието си в този квадрат. Ти не си воин от Гетланд. Изгуби в двубоя с Трошача на мечове…
— Вярно е, Горм ме победи. — Трън се почеса по едната си белязана буза и се ухили до уши. — Но той така ѝ не строши моя меч. — Тя изпъна гръб и отпусна длан на дръжката на меча си. — Но ти не си Горм. — Тя тръгна през пясъка към Хъннан. — Мислиш се за по-добър от мен ли? — Спря толкова близо до него, че почти го настъпи. — Бий се с мен. — Наведе се и почти опря нос в неговия. — Бий се с мен — изсъска в лицето му. — Бий се с мен. Бий се с мен. Бий се с мен. Бий се с мен. Бий се с мен. Бий се с мен.
Хъннан мижеше при всяко повтаряне, но не пророни и дума.
— Добро решение. Ще те пречупя като гнила съчка.
Трън мина покрай него и се провикна на воините около квадрата:
— Мислите си, че не е справедливо. На бойното поле няма място за справедливост, но какво пък, мастър Хъннан е попрехвърлил златните си години. Ако мислите, че сред вас има друг, способен да заеме мястото на Горм, моля, ще се бия с него. Готова съм да вляза в квадрата с всеки от вас. — Трън тръгна наперено в кръг, поглеждайки в очите всеки един от предната редица.
Настъпи пълна тишина, нарушавана единствено от вятъра.
— Никой, така ли? Пфу — изсумтя тя. — Вижте се само как сте се нацупили, защото не получихте битката си. Но скоро ще има повече битки, отколкото можете да понесете. Върховният крал събира войските си. Нискоземци, островитяни, инглингци. Хиляди. Задава се буря и Гетланд се нуждае от всеки мъж. От всеки мъж и всяка жена. Вие трите, тръгвайте с мен. — Тя изпъна ръка и посочи Хъннан. — И когато се върнем след месец, гледайте да сте готови.
Трън нарами трикракото столче и се отправи с широка крачка през пясъка към Торлби. Не погледна повече назад.
Но чу стъпките на момичетата, които я последваха.
Благодарности
Както винаги, на четиримата, без които:
Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето ѝ;
Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането ѝ;
Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците ѝ;
Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.
После, и понеже човекът не е самотен остров, особено този тук, най-сърдечните ми благодарности:
Затова, че пося семето на идеята: Ник Лейк;
Затова, че отгледа фиданката, докато стане дърво: Робърт Кърби;
Затова, че се погрижи дървото да даде златни плодове: Джейн Джонсън.
След това, и понеже плодната метафора се изчерпа, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и най-вече — продажбата на книгите ми, където и да сте по света, но в частност на: Наташа Бардън, Ема Кууд, Бен Норт, Джейми Фрост, Триша Нарвани, Джонатън Лайънс и Джинджър Кларк.
На художниците, които, незнайно как, успяха да постигнат невъзможното и ми придадат класа: Никълет и Терънс Кейвън, Майк Брайън и Доминик Форбс.
За бездънната ѝ подкрепа и в добро, и в зло: Джилиън Редфърн.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя, било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна.
Вие си знаете кои сте…