Трън облещи очи и без да го съзнава, скочи на крака. Всъщност успя едва наполовина, защото Рълф сграбчи мократа ѝ риза, смъкна я отново на колене и надигналата се от устните ѝ ругатня се превърна в просто гневен крясък.
— Не мърдай — изръмжа тихо той.
Изведнъж средата на огромния под на залата ѝ се стори като най-самотното място на света. Осъзна колко много въоръжени стражи имаше наоколо и мисълта пресуши още повече устата ѝ и напълни до пръсване пикочния ѝ мехур.
Баба Вексен извърна към нея очи, но в погледа ѝ нямаше нито страх, нито гняв. Просто учудване, като човек, открил непознато досега насекомо:
— Кой е… този човек?
— Просто малоумно създание на служба при мен. — Отец Ярви се надигна отново на колене и избърса кръвта от устата си. — Прости ѝ дързостта, страда от липсата на какъвто и да е здрав разум и прекалено много лоялност.
Баба Вексен се усмихна на Трън, топло и лъчезарно като самата майка Слънце, но когато заговори, тонът ѝ бе леденостуден и я смрази до кости:
— Лоялността е или истинска благословия, или ужасяващо проклятие. В зависимост от това към кого е насочена. Има ясно установен ред на този свят. Трябва да има ясно установен ред, но вие, гетландци, сте забравили мястото си в него. Върховният крал забрани да се вадят мечове.
— Забраних — изхриптя върховният крал, но гласът му го предаде и угасна в огромното пространство.
— Тръгнете ли на война срещу островитяни, тръгвате на война срещу върховния крал — продължи баба Вексен. — Тръгвате на война срещу инглингци и нискоземци, срещу тровенландци и ванстерландци, срещу Гром-гил-Горм, Трошачът на мечове, за когото е предречено, че не се е родил още мъж на този свят, който ще го убие. — Тя посочи убиеца на бащата на Трън, очевидно далеч от очарован, че е на колене. — Тръгвате на война дори срещу императрицата на Юга, с която съвсем наскоро сключихме съюз. — Баба Вексен разпери широко ръце пред огромната зала и многолюдието зад гърба си, в сравнение с които отец Ярви и нищожният му екипаж изглеждаха просто жалка гледка. — Нима ще тръгнете на война срещу половин свят, гетландци?
Отец Ярви се ухили простодушно:
— На нас, верни поданици на върховния крал, неговите много и могъщи съюзници вдъхват единствено сигурност и увереност.
— Тогава кажи на чичо си да спре да дрънчи оръжия. Извади ли меч без благословията на върховния крал…
— Стоманата ще е отговорът ми — изграчи върховният крал и очите му изхвръкнаха заплашително.
Баба Вексен продължи и в тона ѝ се прокрадна нотка, която накара Трън да настръхне:
— Тогава ви чака разплата, невиждана от времето на Разкъсването на света.
Ярви се поклони така ниско, че носът му почти докосна пода.
— О, най-почитана и милостива, кой би искал да понесе последствията от отприщването на подобен гняв? А сега може ли да се изправя?
— Само още нещо — долетя тих глас някъде отзад. Една млада жена вървеше към тях с бързи стъпки. Имаше златиста коса и едва загатната усмивка.
— Мисля, че познаваш сестра Изриун? — попита баба Вексен.
Трън за пръв път виждаше отец Ярви останал без думи.
— Аз… ти… присъединила си се към Събора?
— Подходящо място е за низвергнатия и бездомния. Сам знаеш това. — Изриун извади кърпичка и изтри внимателно кръвта от крайчеца на устните му. В допира ѝ имаше нежност, но в погледа — никаква. — Сега отново сме едно семейство.
— Издържа изпита си преди три месеца, без нито една грешка — каза баба Вексен. — И вече е напреднала значително в познанията си по елфическите реликви.
— Гледай ти — преглътна тежко Ярви.
— Най-свят дълг на Събора е да ги запази непокътнати — каза Изриун. — А също да предпази света от повторно разкъсване. — Тя закърши тънки ръце. — Чувал ли си за крадец на име Скифър?
Ярви примига озадачено, сякаш не разбираше въпроса:
— Може би съм чувал името…
— Съборът я издирва. — Очите на Изриун придобиха мъртвешка студенина. — Влязла е в елфическите руини на Строком и е изнесла реликва оттам.
Всеобщото възклицание огласи залата, последвано от боязлив шепот откъм балконите. Хората чертаеха светите знаци на гърдите си, шепнеха молитви и клатеха невярващо глави.
— В какви времена живеем? — прошепна отец Ярви. — Имаш думата ми, само да чуя за местонахождението на тази Скифър, гълъбите ми ще полетят към теб на мига.
— Такова облекчение е да го чуя — отвърна Изриун. — Защото онзи, който бъде хванат да я укрива, ще бъде изгорен жив. — Тя разпери пръсти и бавно, много бавно ги сгърчи в треперещ, побелял от напрежение юмрук. — А ти знаеш колко ще ме натъжи това да те видя в пламъци.