Едничката дума излетя от хилядите гърла и се понесе като грохот над брега:
— Стомана!
— Да. — Удил притисна меча до гърдите си и опря дръжката му в прорязаната си от бръчки буза, сякаш беше лицето на любима жена. — Стоманата ще е отговорът ни! Да дадем червен ден на островитяните, братя мои! Ден, от чиито спомени ще ридаят със сълзи!
При тези думи той тръгна надолу към плажа, последван от свитата си от приближени командири и прославени воини — мъже, чиито имена се знаеха от всички, и към които Бранд мечтаеше един ден да се присъедини. Онези, чиито имена тепърва щяха да тормозят странстващите певци, се скупчиха от двете страни на пътя на краля, да го зърнат отблизо, да докоснат наметалото му поне, че защо не и да срещнат стоманеносивите му очи.
Надигнаха се викове: „Железният крал!“ и „Удил!“. Накрая всички скандираха името му в такт с ударите на оръжията в щитовете им.
— Време е да изберете съдбата си, момчета.
Мастър Хъннан разтърси конопената торбичка и плочките в нея затракаха. Момчетата се скупчиха нагъсто около него, блъскаха се, викаха, звучаха като прасета пред подхвърлена храна. Хъннан започна да бърка в торбичката, да вади плочките една по една и да ги поставя в нетърпеливо протегнатите към него ръце. Бяха кръгли, с издялани в дървото знаци, отговарящи на дървените статуи на носа на всеки един от корабите на Гетланд. Така всяко момче — всеки мъж — знаеше при кой капитан да се яви, за да положи воинската си клетва, с кой точно екипаж щеше да плава, гребе и се бие рамо до рамо.
Получилите вече дървена плочка я вдигаха високо и крещяха възторжено. Едни спореха кой е извадил късмет с по-добър капитан или екипаж, други се смееха и прегръщаха, откривайки, че майка Война ги е направила братя по гребло.
Бранд чакаше с протегната ръка и биещо като лудо в гърдите му сърце. Все още бе опиянен от думите на краля и предстоящия поход, от мисълта за това, че повече не е момче, че е дошъл краят на бедността и самотата. Сега ще прави добро, ще стои винаги в светлото, заобиколен от братята си по оръжие.
Той чака, докато другарите му получаваха своята дървена плочка — момчета, които харесваше и такива, които не обичаше, някои от тях добри бойци, други не. Чака, докато плочките в торбичката намаляваха, и се зачуди дали пък не бе оставен за последно, защото му е отредено гребло на кралския кораб — най-желаното място от всички. Колкото пъти ръката на Хъннан подминаваше неговата, толкова повече се обнадеждаваше. Заслужил го беше, нали? Потрудил се бе за това място, полагаше му се, нали? Нима не бе постъпвал винаги както подобава на воин от Гетланд?
Освен него остана само Раук и Бранд видя лицето му да посърва, когато Хъннан извади дърво, не сребро, от торбичката. И така остана само Бранд. Само неговата длан, протегната нетърпеливо напред с треперещи пръсти. Момчетата притихнаха.
Хъннан се усмихна. Бранд никога не го беше виждал да се усмихва и осъзна, че на свой ред се усмихва.
— Това е за теб — каза оръжейникът, докато бавно, много бавно изваждаше грубата си ръка от торбичката. Разтвори я и в нея…
Нямаше нищо.
Не проблесна кралското сребро, нямаше и дърво. Торбичката беше празна, обърната наопаки с щръкнали нагоре груби шевове.
— Мислеше си, че няма да разбера ли? — каза Хъннан.
Бранд свали ръка. Всички погледи бяха насочени към него и той усети бузите му да пламват сякаш го бяха зашлевили.
— Какво да разбереш? — промърмори той, въпреки че вече знаеше отговора.
— Че си говорил със сакатия за това какво става в тренировъчния ми квадрат.
Момчетата продължиха да мълчат и Бранд усети стомаха му да се свива на топка.
— Трън не е убиец — успя някак да изрече думите Бранд.
— Едуал е мъртъв. Тя го уби.
— Постави ѝ изпитание, което нямаше как да издържи.
— Аз поставям изпитанията. Вашата работа е да ги издържите. И ти току-що се провали в твоето.
— Постъпих както е редно.
Хъннан повдигна учудено вежди. Не беше ядосан. Просто изненадан да го чуе.
— Успокоявай се с това, ако ще ти олекне. Но аз имам свои грижи за това, което е редно. За това, което е редно за мъжете, които обучавам. В тренировъчния квадрат ви изправяме един срещу друг, но на бойното поле ще трябва да стоите един до друг, а Трън Бату е винаги срещу всички. Щяха да умрат мъже само и само тя да си поиграе „на мечове“. Без нея те ще са по-добре. Без теб също.
— Майка Война избира кой е готов да се бие — каза Бранд.
— Нека тя ти намери кораб тогава — сви рамене Хъннан. — Ти си добър боец, Бранд, но не си добър човек. Добрият мъж стои рамо до рамо с другарите си. Добрият мъж удържа мястото си в редицата от щитове.