Ако Сафрит не я беше вдигнала за ръката, Трън сигурно никога нямаше да се изправи на крака.
— Мисля, че те харесва — прошепна ѝ тя.
— Чудя се как ли се отнася с онези, които не харесва?
— Моли се никога да не узнаеш. — Сафрит се хвана за главата: синът ѝ се катереше по мачтата ловко като маймуна, прехвърли се на рейката и започна да проверява възлите на платното. — О, богове, Кол, слизай веднага от там!
— Ти ми каза да си намеря нещо полезно за вършене! — Той пусна рейката, разпери демонстративно ръце и повдигна рамене.
— И каква полза от това да паднеш оттам и се пребиеш, глупако?
— Толкова се радвам, че все пак успя да се присъединиш към нас. — За пореден път Трън се обърна и се озова до отец Ярви и възрастната гологлава жена.
— Дадох ти клетва, нали — промърмори тя.
— Да ми служиш както намеря за добре, доколкото си спомням.
Чернокожата жена се изкикоти под нос:
— Оуу, ама този избор на думи е ужасно неясен и двусмислен.
— Нали? — каза отец Ярви. — Радвам се, че си се запознала с екипажа.
Трън огледа мъжете наоколо и завъртя език из устата си. Майка ѝ и Рълф все още бяха погълнати в разговор.
— Благородна задруга са — отвърна накрая тя.
— Благородството е надценено. Запознала си се със Скифър, както разбирам?
— Ти си Скифър? — Трън облещи очи към възрастната жена. — Крадецът на елфически реликви? Убиецът Скифър? Издирваната от баба Вексен?
Скифър помириса върха на пръстите си и сбърчи чело, очевидно озадачена от наличието на птичи курешки по тях:
— Колкото до това, че съм крадец на реликви, те просто се търкалят из Строком. Нека елфите ме съдят за кражба! А това дали съм убиец, разликата между убиец и герой е в това кой е убитият. Че съм издирвана, е, слънчевият ми характер ме прави изключително популярна навред. Отец Ярви ме нае да свърша… някои неща, едно от които, — тя опря показалец в гърдите на Трън — и по причини известни само нему, е да те науча да се биеш.
— Аз мога да се бия — изръмжа Трън и се наежи колкото можа.
Скифър отметна назад глава и избухна в смях.
— Не говориш за това смехотворно представление онази вечер в склада, нали? Отец Ярви ми плаща да те направя смъртоносна. — Скифър зашлеви Трън със светкавична бързина и такава сила, че тя полетя настрани и се блъсна в една от бъчвите.
— Това пък за какво? — попита Трън, притиснала длан в парещата си буза.
— Това е първият ти урок. Бъди винаги готова. Щом мога да те ударя, значи си го заслужаваш.
— Предполагам същото ще важи и за теб.
— Ама, разбира се — ухили се до уши Скифър.
Трън се нахвърли върху нея, но тя беше изчезнала. Залитна силно напред в нищото, усети ръката си да се извива зад гърба ѝ и в следващия момент лигавите дъски на кея я фраснаха в лицето. Бойният ѝ вик секна и премина в жално скимтене, после, когато нещо изви с всичка сила кутрето ѝ — в протяжен, болезнен стон.
— Все още ли мислиш, че няма на какво да те науча?
— Не! Не! — проскимтя Трън и започна да се гърчи. Болката беше изпепеляваща във всички стави на ръката ѝ. — Искам да се науча!
— И какъв е първият ти урок?
— Щом можеш да ме удариш, значи го заслужавам!
Хватката около кутрето ѝ отслабна.
— Болката е най-добрият учител, както скоро сама ще се убедиш.
Трън се надигна на колене, разтърси изтръпналата си ръка и когато вдигна поглед, видя Бранд — с чувал на рамо и усмивка на лице.
— Смешно, а? — усмихна му се Скифър.
— Малко, да — отвърна Бранд.
Скифър го зашлеви и той залитна, блъсна се в една от подпорите на кея, изпусна чувала на крака си и замига на парцали.
— И мен ли ще учиш да се бия?
— Не. Но не виждам причина и ти да не си винаги готов.
— Трън? — Майка ѝ се беше надвесила над нея и ѝ подаваше ръка. — Какво стана?
Трън отказа демонстративно ръката ѝ:
— Предполагам щеше да знаеш, ако беше дошла да изпращаш дъщеря си, а не да се задяваш с кормчията ни.
— Богове, Хилд, имай милост, не знаеш що е прошка, нали?
— Трън, проклятие, баща ми ме кръсти Трън!
— О, баща ти, да, на него можеш да простиш всичко…
— Може би защото е мъртъв.
Очите на майка ѝ вече се пълнеха със сълзи. Както винаги.
— Понякога си мисля, че ще си по-щастлива, ако се присъединя към него.
— Понякога и аз така си мисля! — Трън вдигна сандъка си и бащиният меч издрънча в него, метна го на рамо и тръгна сърдито към кораба.
— Харесва ми непокорството ѝ — чу Скифър да казва зад гърба ѝ. — Скоро ще го насочим в правилната посока.
Един по един, мъжете се качиха на кораба и наредиха сандъците си по палубата. За най-голям ужас на Трън Бранд получи второто задно гребло — двамата седяха толкова близо един до друг, че всяко поклащане на кораба ги буташе един в друг.