Сафрит тъкмо препасваше на кръста си един толкова дълъг кинжал, че още малко и можеше спокойно да се нарече меч:
— Един, устремил се по пътя на саморазрушението мъж, ще стигне целта си, рано или късно.
— Тогава се погрижи да е късно.
— Предполагам нямаш идея как точно да го направя?
— Езикът ти е достатъчно остър, че да накара дърво да извади корени от земята и да тръгне по нея. — Кол, който в този момент намотаваше някакво въже, избухна в смях. — Но ако това не проработи, и за двама ни не е тайна, че няма да се посвениш да използваш този твой кинжал.
— Така да бъде, но да знаеш, не давам никакви клетви. — Сафрит кимна на Бранд. — Ще се опиташ ли, моля те, да държиш този мой изкушаващ Смърт син по-далеч от мачтата?
Бранд погледна към Кол и момчето го дари с пакостлива усмивка.
— Предполагам нямаш идея как точно да го направя?
— Де да имах — въздъхна Сафрит и тръгна към града. В това време Рълф раздаваше на неколцината, изтеглили късата сламка, дървени трупчета за лъскане на палубата.
Бранд се прехвърли през борда. Дъските на кея изглеждаха опасно неподвижни след толкова време на клатещата се палуба и простенаха, когато той разкърши сковани от гребането ръце и крака и отърси засъхналата по дрехите му морска сол.
Скифър стоеше с ръце на кръста и оглеждаше съсредоточено Трън:
— Трябва ли да ти привържа гърдите?
— Какво?
— Женските гърди са проблем в боя, подмятат се насам-натам като торби с пясък. — Преди Трън да се усети какво става, тя стрелна ръка и опипа гърдите ѝ. — Няма значение, при теб явно не е проблем.
— Много благодаря за това — изгледа я кръвнишки Трън.
— Няма нужда да ми благодариш, плащат ми да те уча! — Възрастната жена скочи обратно на кораба и остави Бранд и Трън един срещу друг на кея, с дървени мечове в ръце, той откъм града, тя откъм морето.
— Е, деца мои, орел с покана ли чакате?
— Тук ли? — Трън свъси вежди и погледна тесния дървен кей и плискащата в подпорите му студена вода на майка Море.
— Че къде другаде? Почвайте!
Трън изръмжа и връхлетя Бранд, но при толкова малко място пред себе си успяваше единствено да мушка бясно с меча. Не му представляваше никакъв проблем да парира ударите ѝ с щита си и същевременно да я изтиква стъпка по стъпка назад.
— Спри да го гъделичкаш! — кресна Скифър. — Убий го!
Трън зашари с поглед, търсейки пролука за атака, но Бранд не беше оставил такава и продължи да пристъпва напред и да я изтиква към края на кея. Тя се хвърли към него с типичната ѝ свирепост и щитовете им застъргаха един в друг, но Бранд беше подготвен — използва тежестта си и я спря с лекота. Тя се озъби и кресна гневно, но краката ѝ продължиха да се пързалят назад по позеленелите от мъх дъски. Продължи да замахва отгоре с меча, но ударите ѝ нямаха сила.
Беше неизбежно. Трън извика отчаяно и се пльосна в разтворените обятия на майка Море. Бранд направи болезнена гримаса — съмняваше се, че го чака цяла година щастливо гребане до Трън.
Знаеше, че Калийв е далеч, много далеч, но сега му се стори още по-недостижим.
Екипажът се подхилкваше доволно. Кол, яхнал рейката на „Южен вятър“ въпреки предупрежденията на майка си, извика възторжено. Скифър постави дълги пръсти на слепоочията си и ги разтри:
— Неприятно — обяви тя.
Трън хвърли щита си на кея и се изкатери по обраслата с полипи въжена стълба. Изправи се, вир-вода и почервеняла от ярост.
— Изглеждаш ми малко потисната — каза Скифър. — Не беше ли честно?
— На бойното поле няма нищо честно — процеди през зъби тя.
— Такава мъдрост от някой толкова млад! — Скифър ѝ подаде дървения меч. — Още веднъж?
Втория път Трън се озова във водата още по-бързо. Третия път свърши по гръб върху греблата на „Южен вятър“. Четвъртия път удари с такава сила щита на Бранд, че мечът ѝ се счупи. После той я изблъска отново от края на кея.
В този момент на пристана се беше събрала весела тълпа зяпачи — мъже от техния екипаж, от други кораби и хора от града, дошли да погледат как някакво момиче пада във водата. Тръгнаха дори залози.
— Да спрем, а? — умоляваше я Бранд. — Моля те. — Както той виждаше нещата, щеше или да я вбеси още повече, или на свой ред да свърши във водата и не намираше нито една от тези възможности за особено примамлива.
— Проклети да са молбите ти! — кресна гневно Трън и се подготви за пореден опит. Безсъмнено, ако зависеше от нея, щеше да пада в морето, докато баща Луна не изгрееше на небето, но Скифър отмести с пръст дървения ѝ меч настрана.