Трън кимна бавно. Сред момчетата в тренировъчния квадрат тя бе тази, която най-много мразеше да ѝ дават наставления, но същевременно ги научаваше най-бързо.
— Какво става тук? — Досдувой се беше приближил и гледаше смаяно задавения, надвиснал над водата Бранд.
— Тренират — отвърна му Кол от рейката, премятайки ловко монета между кокалчетата на пръстите си. — Защо се връщаш толкова бързо?
— Изгубих на зарове — отвърна той и потърка посърнал дебелата си ръка, от която липсваха няколко сребърни гривни. — Ужасен късмет извадих.
Скифър изсумтя сърдито:
— Онези с лош късмет поне могат да опитат да го поправят с малко здрав разум. — Тя изви китка, острието на секирата ѝ разпра яката на Бранд и сега беше негов ред да свърши в студената вода. И после на свой ред да се изкатери по въжената стълба. И на свой ред да се изправи на кея, вир-вода, обект на подигравките на тълпата.
Осъзна, че това му допадна по-малко, отколкото когато беше ред на Трън.
Ванстерландецът хвърли обратно наметалото на Скифър.
— Впечатляващо представление — каза той.
— Същинска магия! — Кол подхвърли монетата с палец във въздуха, но не успя да я хване и тя полетя надолу към морето.
— Магия ли? — Възрастната жена стрелна ръка настрани и хвана монетата с два пръста. — Това се нарича обучение, опит и дисциплина. Може би друг път ще ви покажа магия, но се надявам да не се стига дотам. — Тя хвърли обратно монетата нагоре и Кол я сграбчи във въздуха, засмян до уши. — Магията има цена, която няма да сте готови да платите.
Тя се намърда обратно в наметалото си и се обърна към Трън:
— Този стил на бой, който си научила, в редица от щитове, с ризница на гърба и тежко острие в ръка, не ти подхожда. Не е създаден за теб. — Тя издърпа щита от ръката ѝ и го захвърли насред сандъците на палубата на „Южен вятър“. — Ще се биеш с по-леки и бързи оръжия. И с по-лека броня на гърба.
— И как ще стоя в редицата от щитове без щит?
— Да стоиш ли? — Очите на Скифър се облещиха като паници. — Ти си убиец, момиче! Ти си вихрушка, непрекъснато в движение! Скачаш да пресрещнеш врага си или го подмамваш да скочи към теб и тогава, на терен, който те устройва повече и по начин, който те устройва повече, го убиваш.
— Баща ми беше известен воин, той винаги казваше…
— Къде е баща ти?
Трън замълча за момент, намръщена, с отворена уста, докосна някаква издутина на гърдите си през мократа риза и бавно затвори уста:
— Мъртъв е.
— Дотук значи с неговия опит. — Скифър ѝ хвърли секирата си и Трън я улови във въздуха и претегли в ръка, замахна на една страна, после на другата.
— Какво казват буквите на острието?
— Казват на пет езика „за боеца всичко е оръжие“. Добър съвет, ако имаш акъл да го приемеш.
Трън кимна и свъси вежди:
— Аз съм вихрушка.
— За момента си по-скоро ветрец, но ние тепърва започваме.
Трети урок
„Божествена“ река.
Трън помнеше вечерите, когато слушаше като в транс историите на баща си за пътешествията по посестримата ѝ — „Непристъпна“ река. Очите му горяха от възбуда, докато говореше, почти шепнешком, за отчаяни битки, братство, изковано в пещите на опасността и купчини злато, които само чакат да бъдат спечелени. Оттогава не беше спряла да мечтае един ден да тръгне на такова пътешествие. Имената от историите бяха като магически заклинания за нея, могъщи и мистериозни — Прохода, Калийв, Първият сред градовете.
Странно как мечтите ѝ не включваха протрити от гребане длани и задник, нито нестихващи рояци от кръвожадни папатаци, нито толкова гъста мъгла, че освен бегли силуети, от тези легендарни земи не се виждаше нищо. Нищо, освен тресавища и гъсти гори — „радост за окото“, достъпна из цяла Гетланд.
— Надявах се на повече вълнения — изръмжа Трън.
— Хм, надежди, какво да ги правиш? — обади се Бранд.
Естествено, не му беше простила за унижението, което ѝ нанесе пред кралица Лейтлин, нито за всичките падания в студеното пристанище на Ройсток, но не се сдържа да не кимне мрачно в съгласие.
— Ще има предостатъчно вълнения, докато не поемем обратно по същия път — каза Рълф и побутна руля на една страна. — Толкова вълнения, че ще се молите за малко скука. Ако доживеете.
Майка Слънце беше слязла ниско над гъстите корони на дърветата, когато отец Ярви най-после даде заповед да изтеглят „Южен вятър“ на брега за през нощта и Трън най-после можа да прибере греблото — разбирай, да го тръшне със сила в скута на Бранд — и да разтрие покритите си с мазоли длани.
Скупчиха се при въжето на носа и напрягайки сили и залитайки в калта, изтеглиха кораба от водата. Брегът беше толкова блатист, че не можеше да се каже къде свършваше водата и къде започваше земята.