— Ъхъ — съгласи се Бранд. — Много кратка история, в която накрая си мъртъв.
Сафрит щракаше с лъскави ножици и подстригваше косата на сина си.
— Спри да се въртиш — сопна се тя на Кол. — Иначе никога няма да свърша.
— Косата трябва да се подстригва. — Бранд постави длан на рамото на момчето. — Послушай майка си. — Почти добави „късметлия си, че имаш такава“, но си замълча. Някои неща са по-добре неизказани.
— Аз като съм започнала, ще взема да подкастря и тази твоя брада. — Сафрит посочи с ножиците към Бранд.
— Дръж ги тези ножици далеч от моята обаче — каза Фрор и намести една от плитките покрай лицето си.
— Воини! — изсумтя Сафрит. — По-суетни от девици! Повечето от тия лица не са за показване, вярно, но такова хубаво момче като теб не бива да се крие зад тая четина.
Бранд прокара пръсти през брадата си:
— Сгъстила се е през последните няколко седмици. И да си призная, почва малко да сърби.
Мъжете изкрещяха възторжено — Досдувой беше вдигнал високо меч за удар отгоре, но Трън се шмугна между широко разтворените му крака, извъртя се рязко, стовари един здрав ритник в задника му и той залитна и се запрепъва.
— Всички ни сърби. — Рълф почеса няколко скупчени нагъсто пъпки на врата си, където нещо го беше изпохапало.
— На такъв дълг път неканените пътници са неизбежни — добави Одда, който беше пъхнал ръка в панталоните си и чешеше ли чешеше. — И те като нас просто търсят най-прекия път на юг.
— Боят се, че предстои война с върховния крал на въшките, — каза Сафрит — и са тръгнали да търсят съюзници измежду папатаците. — Тя плесна един от въпросните на тила си.
Кол изтърси няколко отрязани кичура от главата си, която изглеждаше все така чорлава, все едно въобще не беше подстригвана:
— Има ли наистина съюзници за нас там? — попита той.
— Принцът на Калийв може да свика под знамената си толкова ездачи, че прахолякът от копитата им ще засенчи слънцето — отвърна Одда.
Фрор кимна:
— А аз съм чувал, че императрицата на Юга има толкова много кораби, че ако ги нареди един до друг, ще направят мост през морето.
— Не става дума за коне и кораби — каза Бранд, докато разтъркваше замислено мазолите на дланта си. — А за търговията по „Божествена“. В едната посока вървят роби и кожи, а коприна и сребро — в другата. А войните се печелят колкото със стомана, толкова и със сребро. — Той осъзна, че всички бяха извърнали глави към него и се засрами. — Така поне ми казваше Гейден… в ковачницата…
Сафрит се усмихна и побутна насам-натам теглилките, увесени на врата ѝ:
— Мълчаливият крие най-много изненади.
— Тихите води са най-опасни — съгласи се отец Ярви, приковал в Бранд бледосините си очи. — Богатството е власт. Именно богатството на кралица Лейтлин е в основата на завистта на върховния крал. Той може да затвори Разбито море за корабите ни. Да откъсне Гетланд от търговията по него. А с принца на Калийв и императрицата на Юга на негова страна, може да направи същото и с търговията по „Божествена“. Така ще ни задуши без една пролята капка кръв. Но ако принцът и императрицата минат на наша страна, среброто продължава да тече.
— Богатството е власт — повтори Кол замислено, сякаш да провери звучат ли достоверно двете думи заедно. После се обърна към Фрор. — Ти как се сдоби с този белег?
— Задавах много въпроси — отвърна ванстерландецът, без да извръща усмивка от огъня.
Сафрит се надвеси над Бранд и защрака с ножиците. Беше странно усещане, някой да стои така близо до него, надвесен и вторачен в лицето му, заровил нежни пръсти в брадата му. Винаги казваше на Рин, че помни майка им, но в действителност помнеше само историите за нея, преразказвани, изкривени от повтаряне, докато не изместят напълно истинските спомени. У дома Рин подстригваше косата му. Той докосна кинжала, който тя направи за него и внезапно го обзе тъга по дома. Домъчня му за колибата, която им костваше толкова труд и усилия. В мислите му изникна огряното от светлината на огнището лице на сестра му и тревогите му за нея го пронизаха като нож и той изкриви болезнено лице.
Сафрит се дръпна уплашено:
— Порязах ли те?
— Не — отвърна пресипнало Бранд. — Просто ми домъчня за дома.
— Някой специален те чака там, а?
— Само семейството.
— Красавец като теб, не ми се вярва.
Досдувой най-после беше сложил край на усилията на Трън, държеше я с една ръка за разчорлената коса и сега я сграбчи за колана с другата, вдигна я над главата си като бала сено и я запрати в една падинка.
— Някои сме проклети с лош късмет в любовта — обяви натъжено Рълф. Скифър в този момент обяви край на двубоя и надникна в падинката след ученичката си. — Отсъствах от фермата прекалено дълго и жена ми се ожени повторно.