— Онази Мери със заешките зъбки?
— Остави на мира зъбите й. Няма да те захапе с тях. — Тя ми подаде пълна чаша с уиски и три кафени зрънца. — Имаш предвид онези Кросби, които живеят на булевард „Футхил“?
Казах, че имам предвид точно онези Кросби, дето живеят на булевард „Футхил“.
— Веднъж им свърших една работа, но оттогава нищо повече. Беше преди около шест години. Осигурих им целия персонал. След като Джанет Кросби умря, наметоха цялата стара гвардия и набавиха нови хора. Не са идвали при мен за новите.
Опитах уискито. Беше пивко, предразполагащо и много качествено.
— Имаш предвид, че са уволнили всички?
— Това ти разправям.
— Какво стана с тях?
— Настаних ги другаде.
Премислих всичко това.
— Виж, Марта, да си остане между теб, мен и зърната кафе, но се опитвам да открия истината за смъртта на Джанет. Получих информация — тя може и да заслужава, може и да не заслужава да се работи върху нея. Но не си падам много по идеята, че е умряла от болно сърце. Бих искал да поговоря за това с някои от стария персонал. Може да са видели нещо. Икономът, например. Кой е бил той?
— Джон Стивънс — отвърна мисис Бендикс, след като помисли за миг. Тя довърши питието си, метна трите зърна в устата си, скри чашата и уискито и натисна звънеца на бюрото си.
Скулестото момиче допълзя вътре.
— Къде работи в момента Джон Стивъис, скъпа? Скулестото момиче каза, че ще направи справка. След няколко минути то се върна и ни уведоми, че Стивънс работел за Грегъри Уейнрайт, Хилсайд, Джеферсън Авеню.
— Ами камериерката на Джанет? Тя къде е сега? — попитах.
Мисис Бендикс направи знак на скулестото момиче да излезе. Когато това стана, тя рече:
— Онази кучка? Тя вече не работи и не бих й намерила работа дори на колене да ми се моли.
— Какъв е случаят с нея? — попитах, като побутнах с надежда празната си чаша напред. — Хайде, бъди добра, Марта. Едно питие не е нищо за големи, силни момчета като нас с теб.
Мисис Бендикс изхихика, измъкна отново бутилката и наля.
— Та какъв е случаят с нея? — повторих въпроса си, след като се чукнахме.
— Не е свясна — отвърна мисис Бендикс и се намръщи. — Само една дяволска, мързелива готованка.
— Не сме се криво разбрали, нали? Говоря за личната камериерка на Джанет Кросби.
— Аз също — отвърна мисис Бендикс и сложи още три зърна кафе в устата си. — Юдора Дру. Така се казва. Побъркала се е. Трябваше ми добра камериерка за мисис Рандолф Плейфеър. Направих си труда да се свържа с Дру, за да й съобщя, че мога да й осигуря работа. Тя ми отвърна да ходя да се завра в помийната яма. Хубав начин за общуване, няма що. Рече, че нямала намерение повече да върши каквато и да била работа и че ако една помийна яма не ми бъдела достатъчна, всеки щял да ми изрови друга, стига да му кажела, че ще е за мен. — Мисис Бендикс се замисли мрачно над обидата. — Едно време смятах, че е добро, умно момиче. Излиза, че след като не можеш да им вярваш, е по-добре да ги изхвърлиш, не е ли така? Хващам се на бас, че някой мъж я издържа. Има къщичка в Коръл Гейбълс и живее нашироко.
— Къде е Коръл Гейбълс?
— На Маунт Верд Авеню. Интересува ли те?
— Може би. Какво стана с останалата част от персонала?
— Намерих им работа. Мога да ти дам адресите, ако искаш.
Довърших си питието.
— Възможно е да ми потрябват. Ще ти се обадя. Колко време след смъртта на Джанет беше уволнена тая Дру?
— На следващия ден. Целият персонал трябваше да си отиде преди погребението.
Сдъвках едно зрънце кафе.
— Казаха ли някаква причина?
— Морийн Кросби замина за няколко месеца. Къщата беше затворена.
— Обикновено човек не уволнява целия персонал когато заминава, нали?
— Обикновено не.
— Кажи ми нещо повече за тази Дру.
— Ама че неща те интересуват — въздъхна мисис Бендикс. — Дай ми тая чаша, освен ако не ти се пие още.
Отвърнах, че не ми се пие и я видях да скрива уискито и двете чаши. После натисна звънеца на бюрото си.
Скулестото момиче влезе и отново й се усмихна срамежливо.
— Изрови картончето на Юдора Дру, скъпа — нареди мисис Бендикс. — Искам да му хвърля един поглед.
Скулестото момиче се върна след малко с картончето и го подаде на мисис Бендикс, тъй както някое младо девойче би дало китка на Франк Синатра.
Когато то излезе, мисис Бендикс каза:
— Не знам дали точно това е, което искащ. Възраст: двадесет и девет. Домашен адрес: 2243 Келси Стрийт, Кармил. Три години при мисис Франклин Ламбърт. Отлични препоръки. Лична камериерка на Джанет Кросби от юли 1943-та. Върши ли ти някаква работа?