— Изчезвай! — каза много тихо Брандън.
Гледахме се в очите четири секунди, после аз повдигнах рамене, обърнах му гръб и се отправих към вратата.
— Хайде, Пола, да се махаме оттук, преди да сме се задушили — рекох и отворих вратата. — Запомни тази малка подробност за случката в тъмната алея. Да съдиш за нападение капитан от полицията е също толкова забавно, колкото и всеки друг.
Последвах Пола надолу по коридора. Мифлин се затътри подире ни като човек, който стъпва върху яйца с подковани с гвоздеи обувки.
В края на коридора той се изравни с нас.
— Чакайте малко — каза той. — Влезте тук — и отвори вратата на офиса си.
Влезнахме, защото и двамата с Пола харесвахме Мифлин, а освен това беше твърде полезен, за да се караме с него. Той затвори вратата и се облегна на нея. Червендалестото му жилаво лице изглеждаше угрижено.
— Избра много приятен начин да разговаряш с Брандън — отбеляза горчиво той. — Ти си луд, Вик. Знаеш не по-зле от мен, че така няма да стигнеш доникъде.
— Знам — отвърнах, — но това влечуго ме изкара от кожата.
— Трябваше да те предупредя, но не ми остана време. Все пак ще ти е от полза да знаеш, че Брандън те ненавижда до смърт.
— И това го знам, но какво можех да направя? Налагаше се да му разкажа цялата история. Какво означава Салзър за него?
Мифлин вдигна рамене.
— Салзър е добър приятел на полицията. Известно ми е естествено, че този санаториум си е чисто обирджийство, но в това няма нищо незаконно. — Той понижи глас и продължи: — Откъде, по дяволите, си мислиш, че Брандън е взел кадилака си? Парите, които получава един капитан от полицията, не стигат за такова нещо. Има и още — Морийн Кросби уреди детето на Брандън да учи в колеж, също така тя плаща и сметките на мисис Брандън при лекарите. Избрал си двамата най-скъпи благодетели на Брандън.
— Предполагах, че има нещо такова, за да се оплете Брандън в подобна бъркотия — рекох. — Слушай, Тим, Салзър наистина ли ви уведоми, че колата му е била открадната?
— Да, лично аз бях на телефона.
— Какво смяташ да правиш с тоя убиец? Нещо илч нищо?
— Е, много ясно — ще се опитаме да го открием. Знам какво си мислиш, Вик, но грешиш. Салзър е прекалено хитър, за да се замеси в убийство. Можеш да го изключиш.
— Щом казваш.
— И внимавай. Онова за случката в тъмната алея не беше казано само така. Няма да си нито първият, нито последният, който ще си го получи, защото не се харесва на Брандън. Послушай ме — внимавай.
— Благодаря ти, Тим. Ще внимавам, но знам как да се грижа за себе си.
Мифлин потърка безформения си нос с ръка.
— Не е толкова лесно. Започнеш ли да се отбраняваш, ще те арестуват за оказване съпротива на полицията. Ще изфабрикуват съответното обвинение, ще те приберат на топло и после момчетата от полицията наистина ще поработят върху теб.
Потупах го по ръката.
— Не се оставяй това да те безпокои. Лично мен няма да ме безпокои. Нещо друго?
Мифлин поклати глава.
— Внимавай — повтори той, отвори вратата, надникна навън, огледа коридора, за да е сигурен, че е чисто и после ни даде знак да излизаме.
Слезнахме по каменните стъпала във фоайето. Двама едри цивилни се бяха облегнали от двете страни на двойната врата. Единият имаше огненочервена коса и отпуснато бяло лице. Другият беше добре сложен и изглеждаше силен, почти колкото ръждясало парче чугун. Те двамата ни изпратиха с бавни и замислени погледи и червенокосият се изплю старателно в медния плювалник на шест ярда от него.
Минахме покрай тях, спуснахме се по стълбите и излезнахме на улицата.
II
Зад Оркид Билдингс се намира тясна уличка, която работещите в сградата директори и техните подчинени използват главно като място за паркиране, а в дъното й ще откриете бара на Финеган.
Майк Финеган ми беше стар приятел: човек, когото е полезно да познаваш заради връзките му с повечето от гангстерите и мошениците, пристигащи в града, а знаеше и за всяко тъмно дело, което се забъркваше. Преди няколко години се бях намесил в една малка разправия между него и трима главорези, които се опитваха да му извадят очите със счупена бутилка от уиски. Финеган изглежда смяташе, че ако не съм бил аз, е щял да загуби зрението си и ми беше вълнуващо признателен.
Освен че беше източник на полезна информация, барът на Финеган беше и удобно място за срещи след работно време, затова като предположих, че Кермън ще е там, паркирах буика отпред и влезнах вътре заедно с Пола.