Беше малко след единайсет и само няколко безделници продължаваха да стоят на бара. Джек Кермън се беше разположил до масата в ъгъла, пред него бе разтворен вестник, а бутилката уиски бе така поставена, че да му е под ръка. Той вдигна поглед и ни направи знак.
Докато прекосявахме помещението, махнах за поздрав на Финеган, който ми отвърна с широка усмивка. Финеган никога не би спечелил конкурс за красота. Имаше телосложение на горила, сплесканото му, наплашено лице беше колкото грозно, толкова и смешно, с една дума приличаше на нещо средно между Кинг-Конг и десеттонен камион.
Кермън се изправи и се поклони изискано на Пола.
— Да не повярваш, че дамата се появява на място като това — рече той. — Не ми казвай, че си оставила лошото си настроение и задръжките си, заключени в сейфа на офиса.
— Стига, Джек — намесих се, докато сядах. — Положението е напечено. Преди да подхвана приказката си, ти имаш ли нещо за мен?
Още не беше успял да си отвори устата, когато пристигна Финеган.
— Добър вечер, мистър Малой. Добър вечер, лейди.
Пола му се усмихна.
— Още една чаша, Майк — рекох. — Ще помогна на Кермън да довърши уискито. — Погледнах към Пола: — Кафе?
Тя кимна.
— И кафе за мис Бенсинджър.
След като Финеган донесе чашата и кафето и се върна на бара, минах отново на въпроса: „Хайде, да чуем.“
— Видях се с Джоун Пармета — подхвана Кермън и завъртя очи. — Много е хубава и много чувствена. — Ръцете му очертаха извивките на тялото й във въздуха. — Ако икономът не се мотаеше непрекъснато наоколо, можеше да се зароди хубаво приятелство. — Той въздъхна. — Чудя се какво толкова привлекателно виждат жените в мен?
— Липсата на акъл — изстреля Пола. — Възможността една жена да говори отвисоко на мъж не е за изпускане.
— Хайде, стига вече! — рекох остро, докато Кермън се надигаше бавно от стола си, като търсеше с ръка бутилката уиски. — Няма значение как изглежда тя. Какво каза за Джанет?
Кермън седна отново, погледът му беше насочен към Пола.
— Каза, че е била най-учуденият човек на света, след като научила, че Джанет е умряла от сърце. Два дни преди това играли заедно тенис и Джанет я разгромила. Това как ти изглежда за човек със сърдечни оплаквания?
— Нещо друго?
— Питах я и за онзи Шерил. Между другото той не е в града. Не съм се срещал с него. Джоун Пармета твърди, че Джанет била лудо влюбена в Шерил. Често се срещали. После, седмица преди смъртта на Макдоналд Кросби, Шерил престанал да я посещава и годежът бил развален. Никой нищо не казвал за причината и дори Джоун, която била много близка с Джанет, не могла да разбере, въпреки че се опитала. Джанет рекла само, че са се скарали, но не й се говори за това.
— Каза ли що за човек е бил този Шерил?
Кермън вдигна рамене.
— Срещала го е само няколко пъти. Според нея бил хубав, но няма представа с какво се занимава и дали има или няма пари. Има къща на Росмор Авеню. Малка, но хубава. За нея се грижи китайка. — Той изврати една целувка към тавана. — Тя също е хубава. Все пак не можах да измъкна кой знае какво от нея Рече, че нямала представа кога ще се върне Шерил. Той живее нашироко и изглежда добре печели. В гаража му се мъдри кадилак, голям колкото боен кораб, а градината изглежда така, както ако за нея се хвърлят куп пари. Има също басейн с разните обичайни украшения. Всичко е малко, но много, много хубаво.
— Това ли е?
Разказах му набързо за срещата си с Юдора Дру, за това как пристигна Големия мъж, за убийството, за разговора с Брандън. Той седеше, слушаше, а очите му се разширяваха все повече и повече — питието беше напълно забравено.
— Свети Петре! — възкликна, когато свърших. — Ама че вечер! Сега какво ще правим? Ще слагаме ля точка на тази работа?
— Не знам — отвърнах, като си сипах още една чашка. — Ще трябва да върнем парите. За да го направим, ще трябва да открием кой се грижи за имота. Сто на сто не е Морийн. Тя вероятно има някакви адвокати или пълномощници, които ръководят работите й. Може би ще успеем да разберем това от завещанието на Кросби. Бих искал да хвърля едно око и на завещанието на Джанет. Ще ми се да разбера дали е оставила някакви пари на Юдора. Ако не е, откъде са идвали парите й? Не казвам, че няма да продължим да се занимаваме със случая, не казвам и че ще продължим. Ще съберем още някой и друг факт и тогава ще вземем решението. Ще трябва да действаме много внимателно. Брандън може да направи живота ни черен.
— Ако върнем парите, случаят трябва да бъде приключен — обади се Пола. — Няма смисъл да се работи за нищо.
— Знам — отвърнах. — И все пак тази история ме интересува. Освен това не обичам Брандън да ми заповядва. — Допих си питието и бутнах стола назад. — Е, предполагам, че ще е по-добре да приключваме. Малко сън няма да ми се отрази зле.