— Къде другаде би могла да бъде? — попитах, като се приведох напред, без да си правя труда да крия вълнението си.
— Ако е вярно онова, което казва Флеминг, би могла да е в санаториума.
— А какво по-точно казва сестра Флеминг?
— Вече го знаеш: лекува се от наркомания.
— Ако е в санаториума, защо е тази лъжа? Защо не кажат направо, че е там? Защо ще държат в къщата две сестри и ще правят болнична стая?
— Братко, ако знаех, бих ти казала — отвърна сестра Гърни и допи питието си. — Наистина всичко това е много забавно, но защо, като се съберем заедно, все говорим за Морийн Кросби?
— Не през цялото време — отвърнах, изправих се и се запътих към дивана. Седнах до нея. — Има ли някаква причина, поради която не можеш да напуснеш Салзър?
— Имам договор за още две години. Не мога да напусна.
Пръстите ми погалиха коляното й.
— Що за човек е Салзър? Чух, че е шарлатанин.
Тя плесна ръката ми.
— Всичко си му е наред. Може и да е шарлатанин, но хората, които лекува, са само с наднормено тегло. Той ги държи гладни и ги събира в санаториума си. За да върши човек това, не е необходимо да има квалификация.
Ръката ми отново се плъзна по коляното й.
— Мислиш ли, че можеш да бъдеш умно, съобразително момиче и да разбереш дали Морийн е в санаториума? — попитах и започнах една доста сложна маневра.
Тя отново плесна ръката ми — този път доста силно.
— Хайде, пак те тегли натам — към Морийн.
Потърках дланта си.
— Доста силничко удряш.
Тя изхихика.
— Когато имаш моята външност, научаваш се да удряш силно.
И тогава на вратата се позвъни: продължителен, остър звън.
— Не отваряй — рекох. — Вече съм готов да не говоря за Морийн.
— Не ставай глупав. — Тя спусна дългите си крака от дивана. — Това е бакалинът ми.
— Той има ли нещо, което аз да нямам?
— Ще ти покажа, когато се върна. Нямам намерение да умра от глад, само за да ти угодя.
Излезе от стаята и затвори вратата. Възползвах се от възможността да напълня чашата си и после се из-легнах на дивана. Онова, което ми беше казала, беше доста интересно. Запуснатата градина, китайците, които играеха на зарове, дялкащият шофьор, пушещият иконом — всичко това, взето заедно, водеше до очевидната истина, че Морийн не живееше в Крестуейс. Тогава къде беше? В санаториума ли? От наркомания ли се лекуваше? Сестра Флеминг вероятно знаеше. Д-р Джонатан Салзър също трябваше да знае. Сигурно и Бени Дуон и Юдора Дру са знаели. Може би „Глин & Копли“ знаеха, ако ли че — биха искали да знаят. Започнах да прозирам един начин, чрез който бих могъл да поставя случая върху финансова основа. Умът ми се насочи към Брандън. Ако „Глин & Копли“ застанеха зад мен, не смятах, че Брандън щеше да посмее да предприеме нещо. „Глин & Копли“ бяха най-добрите, най-скъпите, най-първокласните адвокати в Калифорния. Имаха кантори в Сан Франциско, Холивуд, Ню Йорк и Лондон. Не бяха от хората, които биха позволили да бъдат мамени от подкупно ченге като Брандън. Стига да пожелаеха, имаха достатъчно влияние да го изметат от службата.
Затворих очи и си помислих колко хубаво би било да се отърва от Брандън и шеф на Управлението да стане добър и честен капитан от полицията като Мифлин. Колко по-лесно щеше да ми бъде да намеря сътрудничество, вместо да получавам заплахи като тази, че ще ме ступат в някоя тъмна уличка.
Тогава изведнъж осъзнах, че сестра Гърни я нямаше вече доста по-дълго време, отколкото би й отнело, за да вземе няколкото неща, поръчани в бакалията, и седнах на дивана, мръщейки се. Не я чувах да говори. Не долавях нищо. Оставих питието си и се изправих. Прекосих стаята, отворих вратата и погледнах в коридора. Външната врата беше отворена, но не се виждаше никой. Хвърлих поглед навън към коридора. Вратата на отсрещния апартамент бе плътно затворена и аз се върнах вътре. „Може би е в тоалетната“, помислих си и тръгнах обратно към всекидневната. Седнах и зачаках. Започнах да се изнервям все повече и повече; след пет минути довърших питието си и отново отидох до вратата.
Някъде в апартамента изръмжа хладилник и едва не ме изкара от равновесие. Отпуснах гласа си и викнах: „Ей!“, но никой не отговори. Като стъпвах тихо, отворих вратата срещу всекидневната и огледах стаята, която явно бе спалнята й. Не беше там. Погледнах дори под леглото. Влезнах в банята, в кухнята и в една миниатюрна стаичка, която, както личеше, беше стаята за гости. Никъде не я намерих. Върнах се във всекидневната, но и там я нямаше. Започна да ми става ясно, че тя не беше в апартамента, така че отидох до входната врата и продължих по коридорчето, докато не стигнах до главния коридор на етажа. Погледнах наляво и надясно. Вратите ми отвърнаха със студени погледи. Нищо не помръдна, нищо не се случи; само два реда врати, дълга опърпана черга, два или три мръсни прозореца, които пропускаха малко светлина, но никъде не се виждаше сестра Гърни.