V
Вторачих се безизразно през прозореца на малката всекидневна към покрива на паркирания долу буик.
„Без обувки и чорапи не може да е отишла много далече — рекох си — освен ако…“ и умът ми се насочи към Юдора Дру, припомняйки ми гледката, когато тя лежеше на леглото с впит в гърлото й шал.
Останах няколко мига в нерешителност. Като че нямаше какво да направя. Нямах и за какво да се хвана. Позвънява се на вратата и тя казва, че това е бакалинът. Излиза в коридора. Изчезва. Нито вик, нито кървави петна, нищо.
Все пак трябваше да направя нещо, така че се запътих към външната врата, отворих я и погледнах към вратата на апартамента отсреща. Тя ми отвърна с мълчание. Спрях пред нея и натиснах звънеца, Веднага се отвори, сякаш жената, която застана срещу мен, бе очаквала да позвъня.
Ниска и пълничка беше, с бяла коса и кръгло, пухкаво лице, забележителна с хубавите си, малко избледнели наистина очи с цвета на незабравка и с нищо друго. По моя преценка беше на около петдесет и когато се усмихваше, се виждаха големи бели зъби, които не биха могли да бъдат истински. Облечена беше със светлобежови сако и пола, които вероятно струва-ха куп пари, но никак не й подхождаха. В малката си пухкава бяла ръка държеше книжна торбичка.
— Добро утро — поздрави тя и големите й зъби светнаха срещу мен.
Бях изненадан. Не очаквах да видя тази пълничка жена с вид на домакиня, която сякаш току-що се беше върнала от пазар й се канеше да готви обяда.
— Съжалявам, че ви безпокоя — рекох, като повдигнах шапката си. — Търся сестра Гърни. — Махнах по посока на полуотворената врата зад гърба си. — Тя живее там, нали?
Пълничката жена бръкна в книжната торбичка и измъкна слива, разгледа я отблизо, а очите върху широкото й шишкаво лице гледаха подозрително. Доволна от огледа, тя метна сливата в устата си, а аз я наблюдавах като хипнотизиран.
— Ами, да — отвърна тя глухо. — Да, там живее. — Вдигна свитата си ръка, измъкна костилката от устата си с изискан жест и я пусна в торбата. — Искате ли слива?
Отвърнах, че не съм по сливите и й благодарих.
— Биха ви се отразили добре — каза тя, докато бъркаше в плика. Измъкна нова слива, която обаче не успя да премине успешно прегледа и я върна обратно, като намери друга, по по вкуса й.
— Не сте ли я виждали? — попитах, докато наблюдавах как сливата изчезва между големите й зъби.
— Кого да съм виждала?
— Сестра Гърни. Току-що се отбих и намерих външната врата отворена, но никой не отговаря на звъненето.
Тя задъвка сливата, а простоватото й лице остана безизразно. След като се отърва от костилката, рече:
— Трябва да ядете сливи. Тенът ви не е много здрав. Аз изяждам по два фунта15 всеки ден.
Като гледах формите и, едва ли ядеше само това.
— Е, може някой ден и да започна да ги ям — отвърнах търпеливо. — Случайно сестра Гърни да е във вашия апартамент?
Умът й отново тършуваше в книжната торбичка и тя вдигна поглед стреснато: „Какво?“
Винаги, когато се натъкна на жена от тоя тип, съм много, много щастлив, че съм ерген.
— Сестра Гърни — изпитах желание да започна да правя знаци с ръце, както когато говорех с чужденец. — Онази, която живее в този апартамент. Питах дали случайно не е в апартамента ви?
Сините очи погледнаха подозрително.
— Сестра Гърни?
— Точно така.
— В моя апартамент?
Поех дълбоко въздух.
— Тя случайно не се намира в апартамента ви, нали?
— А защо трябва да е тук?
Усетих как кръвта започна да бучи в ушите ми.
— Ами, разбирате ли, външната й врата беше отворена. Явно не си е у дома. Чудех се дали не е прескочила до вас да си побъбрите.
Пред погледа ми се появи нова слива. Отместих очи. Гледката на тези големи зъби, дъвчещи толкова много плодове, започваше да подкопава психическото ми равновесие.
— О, не, не е идвала тук.
Е, поне имахме някакъв напредък.
— Сигурно не знаете къде е?
Появи се костилката и тупна в плика. Върху шишкавото, безизразно лице се изписа болка. Тя се замисли. Човек можеше да види как размишлява, както можеше да види как се движи охлюв, ако го гледаше достатъчно дълго.
— Може да е в… в банята — каза тя накрая. — Аз бих изчакала и бих позвънила отново.
Твърде блестяща мисъл за тъпоумен.
— Не е там. Проверих.
Тъкмо се канеше да хапне още една слива, но вместо това я отдръпна от устата си, за да ме погледне укорително.