Въпреки очилата, той малко недовиждаше и не можеше да намери вената. Главата му се накланяше все по-ниско и по-ниско докато се взираше в бялата, жилава ръка. Изглежда беше забравил колко опасен беше Хопър. Единственото, за което явно мислеше, беше да си свърши добре работата. Лицето му беше само на фут от Хопър, когато кимна, като че ли беше намерил вената, която търсеше и наклони съвсем леко иглата към нея.
Бях спрял да дишам. Ръцете ми стискаха чаршафа. После, точно когато се готвеше да забие иглата, той се отдръпна с припряно възклицание и се запъти към подноса, който беше оставил на шкафа с чекмеджетата.
Дъхът изсвистя през сухата ми уста, когато попитах неспокойно:
— Сега пък какво стана, по дяволите?
— Забравих етера — отвърна той. — Ама че тъпо. Кожата винаги трябва да се почиства преди да се направи инжекцията.
Той се потеше почти толкова обилно, колкото и аз но, тъй като трябваше да използва етер преди да постави инжекция, точно така смяташе и да направи. О, небеса!
Хопър помръдна леко, когато Куел го мазна с етера. Едва не паднах от леглото от нервното очакване, а ръката на Куел трепереше, когато отново започна търсенето на призрачната вена.
Главата му се наведе на фут от Хопър, очите му бяха съсредоточени върху кожата.
Изведнъж Хопър отвори очи. Куел беше твърде зает, за да забележи.
— Внимавай! — извиках дрезгаво.
В момента, в който Куел вдигна поглед със сподавена въздишка, Хопър го сграбчи за гърлото с бързината на змия.
VI
С бясно, диво движение измъкнах краката си изпод тежката завивка и се хвърлих навън от леглото. Проблесна ми откачената мисъл, че силата на тласъка ми ще освободи леглото и ще мога да го влача по пода и да се добера до Хопър. Но то устоя и единственото, което направих, беше, че останах без дъх.
Дивият вик на Куел се удари в тавана, разби се и се стовари върху мен като шрапнел. Той отново извика и следващият му вик премина в смразяващо кръвта гъргорене, когато ръцете на Хопър разкъсаха гърлото му.
Не гледах към тях. Беше ме страх. Достатъчно ужасна беше и шумотевицата от борбата им. Вместо това се изправих в леглото, стигнах до края му и прекрачвайки таблата, стъпих със свободния си крак на пода. Бях в такава паника, че едва дишах и се тресях като старец, страдащ от паралично треперене. Протегнах се към шкафа с чекмеджетата. Върхът на пръстите ми само докосна дръжката на най-горното чекмедже. Зад мене се чу свирепо ръмжене — звук, който не приличаше на нищо, което бях чувал и който не исках никога повече да чуя. Отчаяно се хвърлих към дръжката на чекмеджето. Ноктите ми я докоснаха, бясно дръпнах белезниците и кожата на глезена ми сякаш пламна.
Ноктите ми се впиха в дръжката и чекмеджето се отвори на около инч. Беше достатъчно, за да-го издърпам и то падна с трясък на пода. Пълно беше с кърпи и бинтове и висейки над таблата на леглото аз бясно зарових из тях, като търсех ключа.
Внезапно зад гърба ми се чу изскимтяване, което ми вдигна кръвното, но въпреки това за секунда не спрях неистовото си търсене. Накрая намерих ключа между две кърпи и плачещ за глътка въздух се изтеглих обратно на леглото и започнах да търся малката ключалка в белезниците. Глезенът ми кървеше, но не ми пукаше. Мушнах ключето в ключалката, завъртях го и белезниците се отвориха.
С едно движение скочих от леглото и се озовах в другия край на стаята. После спрях за миг, направих две стъпки назад и преглътнах внезапно придошлата слюнка.
Хопър ми хвърли един поглед над тялото на Куел. Озъби ми се и видях, че устата му е омазана с кръв. Навсякъде имаше кръв: на стената зад него, по чаршафа, по него и по Куел.
Куел лежеше напряко на леглото: безжизнен манекен с оплескани с кръв дрехи. Полуотворените му, изцъклени очи гледаха в мен с ужас. Хопър беше прегризал юголарната му вена. Беше по-мъртъв от мъртва скумрия.
— Дай ми ключа — прошепна Хопър едва-едва. — И други ще умрат тази нощ.
Отдръпнах се. Мислех си, че съм силен мъж, но не и в този момент: Малой гнусливецът със студена пот по лицето и парче олово в стомаха. В живота си бях виждал какви ли не ужасяващи гледки, но тази картинка спечели Оскара.
— Дай ми ключа или ще убия и теб — повтори Хопър и бутна тялото на Куел от леглото на пода, после започна да пълзи към мен, лицето му се кривеше, кръвта по устата му блестеше на светлината на лампата.
Беше някакъв абсолютен кошмар. Кошмар, за който човек можеше да разкаже на приятелите си; кошмар, на който те не биха повярвали.