Уилет успя да придобие позеленял вид, без в действителност да позеленее.
— Тя е купила „Дрийм Шип“? — изрече сковано той.
— Така ми каза. Довери ми също, че се страхува от Шерил и точно в този драматичен момент Шерил се появи лично. Той обяви, че ще набута Морийн на място, където никой няма да я намери и че ще се отърве от мен по същия начин. Тъкмо започвах да споря с него, когато някой отзад ме цапна по главата и се събудих в санаториума на Салзър. Няма да си губим времето с онова, което се случи там. Достатъчно е да се каже, че моят помощник успял да излъже Лесуейс, че е прочут писател и си бе издействал да бъде поканен на ежемесечното посещение на градските съветници в лудницата. Намери ме и ме измъкна, а взехме с нас и Анона Фрийдландър. Онова, което трябва да разберем е, дали Шерил е изпълнил заканата си да скрие Морийн. Ако тя не се появи утре, хващам се на бас, че е скрита: вероятно на кораба на Шерил. Но ако се появи, ще съм склонен да мисля, че е вътре в тази работа, заедно с останалите и че ме е завела в къщата си, за да може Шерил да ме пипне.
Уилет си наля още една чашка с не особено стабилна ръка.
— Не ми се вярва да е така — рече той.
— Ще видим. Ако Шерил я държи, имате ли някаква възможност да наложите запор на парите й?
— Изобщо нямам никаква власт над парите й. Всичко, което бих могъл да направя, е да се обяви пред другите попечители, че е нарушила условията в завещанието.
— Кои са другите попечители?
— Мистър Глин и мистър Копли, шефовете ми, които, разбира се, са в Ню Йорк.
— Трябва ли да се разговаря с тях?
— Не на този етап — отвърна той и се почеса по устата. — Ще бъда откровен с вас, мистър Малой. Те ще изпълнят клаузите в завещанието без всякакво колебание и без да вземат под внимание, че момичето може да е невинно. Според моите разбирания завещанието е прекалено сурово. Кросби е поставил условието, че появи ли се името на Морийн във вестниците, парите преминават към Изследователския център. Допускам, че донякъде му е било писнало от лудориите й, но не е осъзнавал, че дава оръжие в ръцете на някой безскрупулен изнудвач. И най-вероятно това е, което се е случило.
— Хрумна ли ви, че прикривате три убийства? — попитах, като си сипах нова чашка. От всички тези приказки устата ми беше пресъхнала. — Засега Бран-дън не се е задълбал, защото се бои от парите на Кросби, но ако фактът, че Морийн има нещо общо с тези убийства, излезе наяве, той ще трябва да забрави за парите й и да предприеме нещо. Тогава двамата с вас ще се окажем в доста тежко положение.
— Ще трябва да приложим към нея презумпцията за невинност — каза неспокойно Уилет. — Никога няма да си простя, ако загуби несправедливо парите си, защото сме действали прекалено прибързано. Ами тази Фрийдландър? Колко време ще мине преди да може да говори?
— Не знам. Като я гледам, ще й трябва известно време. Дори не може да си спомни коя е.
— В болница ли е?
Поклатих глава.
— Секретарката ми, мис Бенсинджър, се грижи за нея. Извиках лекар, но той не може нищо да направи. Каза, че било въпрос на време. Днес отивам в Сан Франциско да се срещна с баща й. Появата му може да помогне на паметта й.
— Ще поемем разходите — рече Уилет. — Записвайте всичко на наша сметка. — Запали друга цигара. — Каква ще е следващата стъпка?
— Ще трябва да почакаме и да видим дали Морийн ще се появи. Ако не се появи, ще отида на „Дрийм Шип“ да видя дали е на борда. Има и някои други крайчета в тази картинка, които изследвам. В момента има доста хлабави нишки, които трябва да се натегнат.
На вратата се почука, платиненорусата блондинка влезе кръшно и се насочи към бюрото на Уилет.
— Мисис Полард започва да става нетърпелива — измърмори тя. — Току-що пристигна и това съобщение. Помислих си, че трябва веднага да го видите.
Тя му подаде някакво листче. Той прочете онова, което беше написано на него и вдигна вежди.
— Добре. Кажете на мисис Полард, че ще я приема след пет минути — рече той и ме погледна. — Мис Кросби няма да дойде утре. Както изглежда, заминава на екскурзия в Мексико.