— Кой се е обадил? — попитах, като се приведох напред.
— Не каза кой е — отвърна платиненорусата блондинка на Уилет. — Каза, че се обажда от името на мис Кросби и попита дали бих ви предала съобщението веднага.
Уилет повдигна вежди и ме погледна. Аз поклатих глава.
— Добре, мис Палмитър — рече той. — Това е всичко.
Измъкнах шапката си изпод стола и станах.
— Май ще трябва да посетя „Дрийм Шип“ — отбелязах.
Уилет прибра уискито и двете чаши.
— По-добре не ми говорете за това — отвърна той. — Ще бъдете внимателен, нали?
— Ще се учудите колко внимателен ще бъда.
— Може и да е заминала за Мексико — предположи той със съмнение.
Усмихнах му се леко, но той не ми отвърна със същото.
— До скоро — казах и излезнах в приемната.
В един от фотьойлите седеше и дишаше тежко дебела, натруфена жена с перли, колкото мариновани лукчета, около врата. Когато минавах покрай нея на път за вратата, тя ми хвърли леден поглед.
Обърнах се към платиненорусата блондинка и опитах въздействието на усмивката си върху нея.
Тя ококори очи, погледна ме с празен поглед и после се извърна настрани.
Измъкнах се навън, а усмивката ми увисна в пространството като нежелано бебе, оставено на прага.
II
Когато влезнах, Джек Кермън тъкмо показваше на Трикси, моята телефонистка, как Грегъри Пек целува изпълнителките на главните роли. Двамата се отлепиха един от друг, малко по-бавно от гръмотевица, но не по-бавно. Трикси рязко седна на мястото си и започна да включва и изключва щепселите, като се опитваше неуспешно да покаже усърдие.
Кермън ми отправи тъжна, но самодоволна усмивка, поклати печално глава и ме последва в кабинета.
— Защо трябваше да го правиш? — попитах, отидох до бюрото и отворих едно чекмедже. — Не е ли прекалено млада?
Кермън се усмихна подигравателно.
— Не, ако се съди по начина, по който действа — отвърна той.
Извадих моя 38-калибров полицейски пистолет и го пъхнах в страничния си джоб заедно с няколко резервни пълнители.
— Имам новини — рече Кермън малко опулено. — Искаш ли да ги чуеш?
— Ще ми ги кажеш в колата. Двамата с теб отиваме във Фриско.
— Въоръжени?
— Да. Отсега нататък няма да поемам никакви рискове. Носиш ли си патлака?
— Мога да го взема.
Обадих се на Пола, докато го нямаше.
— Как е тя? — попитах, когато вдигна.
— Горе-долу, все така. Д-р Мансъл току-що беше тук. Сложи й инжекция. Каза, че ще мине доста време, докато отвикне.
— Каня се да ида да се видя с баща й. Ако реши да си я прибере, това ни задължение ще отпадне. Ти добре ли си?
Отвърна ми, че е добре.
— Ще се отбия на връщане — рекох и затворих.
С Кермън взехме асансьора до партера и прекосихме тротоара към буика.
— Тази нощ ще отидем на „Дрийм Шип“ — съобщих му, когато включих двигателя.
— Официално или неофициално?
— Неофициално — точно като във филмите. Може дори да ни се наложи да плуваме дотам.
— А акули и други подобни? — отвърна Кермън. — Може да се опитат да стрелят по нас, когато се качваме на борда.
— Сто на сто ще го направят, ако ни видят. — Минах покрай един камион и продължих до Сентър Авеню със скорост, която стресна двама таксиметрови шофьори и едно момиче, което караше понтиак.
— Това е нещо, което трябва да очакваме с трепет — каза мрачно Кермън и се отпусна по-дълбоко в седалката. — Нямам никакво търпение. Май ще е по-добре да направя завещание.
— Имаш ли какво да завещаеш? — попитах учудено и рязко натиснах спирачките, когато светна червено.
— Няколко омърляни картички и препариран плъх — отвърна Кермън. — Ще ги оставя на теб.
Когато светна зелено, попитах:
— Какви са новините? Откри ли нещо за мисис Салзър?
Кермън запали цигара и запрати клечката на задната седалка на понтиака, когато той се опита да ни задмине.
— Открих. Внимавай как караш. Това, което ще чуеш, ще те зашемети. Цяла сутрин съм се ровил. Знаеш ли коя е тя?
Завих по булевард „Феървю“.
— Казвай.
— Втората жена на Макдоналд Кросби: майката на Морийн.
Колата залитна в насрещното движение и едва не се блъсна в един камион, който си караше спокойно и си вършеше работата, а шофьорът ме напсува. Свих обратно в платното си.
— Предупредих те да внимаваш — рече Кермън и се подсмихна. — Страхотно, нали?
— Давай нататък: какво още?
— Преди около двайсет и три години е била специалист по уши, нос и гърло в Сан Франциско. Кросби я срещнал, когато лекувала Джанет от някакво незначително заболяване. Оженил се за нея. Тя продължила да практикува, претоварила се, получила нервна криза и трябвало да спре да работи. Двамата с Кросби не се погаждали. Хванал я да флиртува със Салзър и се развел с нея. Когато той се преместил в Оркид Сити, тя също се преместила, за да е по-близо до Морийн. Харесва ли ти?