— Знам — отвърна Брадли и рунтавите му вежди се вдигнаха на около инч. — Ти си вторият досадник за последните четири часа, който иска да погледне досието й. Не е ли странно как тия неща все идват по две наведнъж. Забелязъл съм го и преди.
— Кой беше той?
Брадли натисна звънеца на бюрото си.
— Това не е твоя работа — отвърна. — Сядай и не ми досаждай.
Когато си издърпвах стол, за да седна, влезе някакъв полицейски чиновник и застана в очакване.
— Донеси пак досието на Анона Фрийдландър — нареди му Брадли. — По-живо. Този джентълмен бърза.
Чиновникът ми хвърли студен поглед и си замина като столетник, който изкачва стръмна стълба.
Брадли запали лулата си и се загледа в изпоцапаните си с мастило пръсти. Дишането му едва се чуваше.
— Още си пъхаш носа в работите на Кросби, а? — попита той без да ме погледне.
— Все още го правя — отвърнах кратко.
Той поклати глава.
— На вас, младите и амбициозните, никога не ви идва умът, вали? Чух, че Макгро и Харстъл са се отбили при теб по-миналата нощ?
— Така беше. Морийн Кросби се появи и ме спаси. Как ти се струва това?
Той леко се усмихна.
— Бих искал да бях там. Тя ли е била тази, която е ударила Макгро?
— Да.
— Страхотно момиче.
— Чувам, че в къщата на Салзър имало голяма веселба — рекох, като го гледах. — Струва ми се, че спортните ви фондове ще пострадат.
— Ей сега ще ревна. На моята възраст хич не ми пука за спорта.
Седяхме в натегнато мълчание няколко минути, после аз попитах:
— Някой да се е обаждал да съобщи, че е изчезнало момиче на име Гърни? Тя също беше сестра при Салзър.
Той подръпна широкия си нос и поклати глава.
— Не. Пак от сестрите на Салзър, казваш?
— Да. Красиво момиче: има хубаво тяло, но ти май си малко старичък, за да те интересуват хубавите тела.
Брадли отвърна, че наистина е малко старичък за тоя род неща, но вече ме гледаше замислено.
— Както и да е, тя няма да ти свърши никаква работа — мъртва е — рекох.
— Опитваш се нещо да ми кажеш или само се правиш на много умен? — попита той и в гласа му прозвуча язвителна нотка.
— Чух, че мисис Салзър се опитала да я отвлече от апартамента й. Момичето паднало по аварийната стълба и си счупило врата. Мисис Салзър я скрила някъде в пустинята, вероятно около санаториума.
— Кой ти каза?
— Една старица, която гадае По кристална топка.
Той се почеса по бузата с края на лулата и ме погледна безизразно.
— По-добре кажи на Брандън. Това е работа ча отдел „Убийства“.
— Това е само сведение, братле, не е доказателство. Брандън обича фактите, а аз може да не съм готов да му ги дам. Казвам го на теб, защото ти може да предадеш, а може и да не предадеш сведението по съответния канал, но аз няма да съм замесен.
Брадли въздъхна, сети се, че лулата му е загаснала и потърси пипнешком кибрит.
— Вие, младите хора, сте много хитри — каза той. — О’кей, ще го предам. Колко от него е истина?
— Всичко. Защо мислиш, че мисис Салзър е нагълтала отровата?
Чиновникът влезе и остави на бюрото една папка. Няколко секунди двамата гледахме втренчено половин дузина празни листове.
— Какво по дяволите… — започна Брадли и лицето му се наля с кръв.
— Спокойно — рекох, протегнах се и порових из листовете. Само празни страници и нищо повече.
Брадли мушна пръст в звънеца и го задържа там.
Може би чиновникът надуши опасността, защото побърза да се появи.
— Какво е това? — попита Брадли. — Какви си ги забъркал?
Чиновникът зяпна към празните страници.
— Не знам, сър — отвърна той, като промени цвета си. — Папката беше затворена, когато я взех от подноса ви.
Брадли дишаше тежко, понечи да каже нещо, но размисли и махна с ръка към вратата.
— Изчезвай! — заповяда той. Чиновникът излезе.
Настъпи пауза, след което Брадли рече:
— Това може да ми струва работата. Той трябва да е откраднал документите.
— Искаш да кажеш, че е взел съдържанието на папката и е оставил това за заблуда?
Брадли кимна.
— Така трябва да е, Имаше снимка и описание на рапортите по случая, когато му я дадох.
— Нямате ли копия?
Той поклати глава. Замислих се за момент.
— Онзи, който поиска папката — започнах, — не беше ли висок, мургав, силен — нещо от типа на филмова звезда?
Брадли гледаше без да вижда.
— Да. Познаваш ли го?
— Виждал съм го.
— Къде?
— Искаш ли да си получиш документите обратно?
— Разбира се, че искам. Какво имаш предвид?
Изправих се.
— Дай ми време до девет часа утре — казах. — Или ще ти донеса документите, или ще ти доведа мъжа, който ги е взел Работя по един случай, Брадли, и не искам Брандън да се намесва в него. Не е необходимо да докладваш до утре сутринта, нали?