— За какво говориш? — попита Брадли.
— Ще имам документите или мъжа до утре сутринта, ако седиш кротко и си затваряш устата, — повторих и тръгнах към вратата.
— Ей! Върни се! — викна Брадли и стана.
Но аз не се върнах. Взех на бегом четирите етажа до изхода, където Кермън ме чакаше в буика.
V
Бяхме четирима: Майк Финеган, Кермън, аз и един дребничък мъж с угрижено лице, е черна зацапана шапка с широка периферия, с мръсна риза без сако отгоре и мърляви бели дочени панталони. Седяхме в задната стая на бара на Делмонико, На масата имаше бутилка уиски и четири чаши, въздухът беше изпълнен с цигарен дим.
Дребничкият мъж със зацапаната шапка беше Джо Декстър. Той въртеше товаро-разтоварния бизнес и превозваше стоките до корабите, хвърлили котва в пристанището. Финеган твърдеше, че му е приятел, но по начина, по който Декстър се държеше, човек не би го разбрал.
Бях му направил предложението си и той седеше и ме гледаше така, сякаш ме мислеше за луд.
— Съжалявам, мистър — рече накрая. — Не мога да го направя. Ще си съсипя бизнеса.
Кермън се беше разплул в стола си, с цигара в уста и със затворени очи. Отвори едното си око и каза:
— На кой му пука за бизнеса? Трябва да се отпуснеш, братко. В живота, освен бизнес, има и други неща.
Декстър облиза устните си, Намръщи се на Кермън и застана като на тръни в стола си. После се обърна умолително към Майк.
— Не мога да го направя — повтори той. — Не и такова нещо. „Дрийм Шип“ са едни от най-добрите ми клиенти.
— Това няма да продължи още дълго — рекох. — Вземай парите, докато още ти ги предлагат. Ще спечелиш стотачка от тая работа.
— Стотачка. — Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. — Шерил ми плаща повече всеки месец; това са постоянни доходи. Няма да го направя.
Дадох знак на Майк да не го взема навътре. Беше се привел напред, а от гърлото му излизаше ръмжащ звук.
— Виж — обърнах се към Декстър, — всичко, което се иска от теб, е да доставиш този сандък на кораба тази нощ. Направи го и ще получиш стотак. Какво те плаши толкова?
— А в сандъка ще бъдеш ти — каза Декстър. — Вървете по дяволите. На никой не е позволено да пристъпи на този кораб без разрешение. Ако те хванат — а те ще го направят — ще разберат, че аз имам нещо общо с това. Най-малкото, което Шерил ще направи, е да закрие сметката ми. По-вероятно е обаче да изпрати някой да ми пробие черепа. Няма да го направя.
Докато пълнех отново чашите, погледнах часовника си. Беше седем и половина. Времето напредваше.
— Слушай, Джо — рече Майк, накланяйки се напред, — този човек ми е приятел, ясно ли е? Иска да се качи на борда на този кораб и ще се качи, ясно ли е? Шерил не е единственият, който може да пробива черепи. Ще свършиш ли работата или да ставам лош?
Кермън извади 45-калибровия си колт и го сложа на масата.
— А когато той свърши, ще започна аз — обади се той.
Декстър погледна колта и се отмести от втренчения поглед на Майк.
— Нямате право да ме заплашвате — възпротиви се унило.
— Можем да опитаме — отвърна спокойно Кермън. — Даваме ти десет секунди преди да започнем.
— Не притискайте човека — намесих се аз и извадих от портфейла си десет десетдоларови банкноти. Разстлах ги на масата и ги побутнах към Декстър. — Хайде, вземи си парите и да започваме да действаме. С Шерил е свършено. До утре ченгетата ще са там. Вземай парите, дока го ти ги предлагат.
Декстър се поколеба, после взе парите и ги потри между мръсните си пръсти.
— Не бих го направил за никой друг — каза той на Майк.
Допихме чашите си, бутнахме столовете назад и излезнахме навън край брега. Беше гореща, тиха нощ с лек намек за дъжд в небето. Някъде там на хоризонта можех да видя светлините на „Дрийм Шип“.
Тръгнахме по една уличка към склада на Декстър. Той беше тъмен. Когато отключи вратата и я отвори, посрещна ни миризмата на катран, бензин, влажни дрехи и гума.
Складът беше голям и натъпкан догоре със сандъци, навити на рола въжета и опаковани в хартия пакети, които чакаха реда си да бъдат доставени на хвърлилите котва в пристанището кораби. По средата на пода имаше широк пет фута квадратен сандък.
— Това е — рече мрачно Декстър.
Заехме се да го разковаваме.
— Трябват ми чук и длето — казах на Декстър.
Докато той беше за инструменти, Кермън се обърна към мен:
— Сигурен ли си, че точно това трябва да се направи?
Кимнах.
— Ако имам късмет, ще разполагам с почти половин чае до времето, когато ще ме очакват да пристигна. За това време мога да направя много неща. Когато с Майк се приближите в девет, ще предприема нещо, така че да имате възможност да се качите на борда. След това всеки ще се грижи за себе си.