— Седни — повтори той и насочи пистолета си към нея. — И ти си луда като майка си. Време е да бъдеш сложена под контрол.
Тя се усмихна и се насочи към креслото, в което беше чантата й. Седна, кръстоса крака и продължи да дъвче палеца си.
Уилет застана пред празната камина. Пистолетът беше на равнището на кръста му и сочеше някъде между Морийн и мен Лицето му беше мрачно и угрижено, очите му се местеха от нея към мен и обратно.
— Къде е Джанет? — попита той.
Тъй като Морийн не отговори, аз посочих към вратата срещу верандата.
— Казва, че е там.
— Добре ли е?
— Доколкото знам.
Той се поотпусна, но не свали пистолета.
— Осъзнаваш ли, че от всичко това все още могат да се извлекат много пари, ако се съюзиш с мене? — рече той. — Все още можем да овладеем нещата. Грешката ми е, че й оставих прекалено много свобода. Не мислех, че може да бъде толкова опасна Знаех, че е неуравновесена Майка й беше такава. Но мислех, че са безобидни. Щях да започна да действам по-рано, но Шерил ми попречи. Сега, след като тай е мъртъв, ще е лесно. Ти си единствената пречка. Ще държиш ли устата си затворена, ако получиш петдесет хиляди?
Вдигнах вежди.
— Тя току-що ми предложи милион.
Той направи нетърпелив жест.
— Виж, това е делово предложение. Да не си губим времето. Тя няма милион. Нямаше да ти даде нищо, дори и да имаше какво. Не тя ще получи застраховката на „Дрийм Шип“, а аз.
— Какво ще стане с нея? — попитах и погледнах към Морийн, която ми хвърли безизразен празен поглед с безизразните си празни очи.
— Ще уредя да бъде настанена в лудница. За нея няма друг избор, освен ако не иска да бъде предадена на полицията и съдена за убийство — отвърна Уилет тихо и забързано. — Всичко може да се уреди без много шум. Джанет едва ли ще ни създава неприятности. Мога да я убедя да направи каквото й кажа. Тя ще си получи парите, а ние двамата ще вземем застраховката на „Дрийм Шип“.
— Изясни ми едно нещо — казах. От самото начало ли кроеше този малък план?
— Няма защо да навлизаме в подробности — отвърна грубо той.
— Идеята беше негова — обади се Морийн. — Всичко, от началото до края, беше негова идея. Той спекулираше с парите от наследството. Джанет разбра. Той беше този, който убеди майка ми да затвори Джанет в санаториума. Ако не беше Дъглас, щеше да затвори и мен.
— Млъкни! — изръмжа Уилет и лицето му придоби сурово изражение.
— Предполагах, че има нещо такова — казах. — Някой от хората, които управляваха имуществото, не можеше да не е замесен. Започнах да се съмнявам в теб, когато видях, че нямаш желание да уведомиш останалите попечители. После, когато Джанет беше отвлечена от апартамента на секретарката ми, вече бях сигурен Никой освен теб, мен и Пола не знаеше, че Джанет е там.
— Какво значение има? — прекъсна ме Уилет нетърпеливо. — Ако не бяха Шерил и тази луда жена, всичко щеше да е наред. Но убийствата не одобрявам. Откакто те започнаха тази игра, реших, че трябва да я спра. И тя може да бъде спряна. Ще се спогодим ли? Ще разделя парите от застраховката с теб на половина.
— Ами ако не се съглася?
— Готов съм за бягство — отвърна. — Не искам да се махам, но где го направя, ако се наложи. Ще трябва да ви задържа тук, докато прибера застраховката. Няма да е лесно, но може да се направи. Все пак, ако си умен, ще ми станеш съдружник.
Погледнах към Морийн.
— Нямаш ли какво да кажеш за всичко това?
— Тя няма какво да каже — намеси се нетърпеливо Уилет. — Или ще отиде в лудницата, или в затвора. Прекалено опасна е, за да остане на свобода.
Не му обърнах внимание и повторих:
— Няма ли нещо, което би искала да кажеш?
Тогава тя се усмихна: стегната, твърда малка усмивчица.
— Не, но има нещо, което смятам да направя.
Трябва да беше държала пистолета скрит отстрани в креслото през цялото време. Изстрелът прозвуча като гръмотевица. Барутният огън от изстрела подпали тапицерията на стола.
Уилет изпусна пистолета си и направи няколко не-сигурни стъпки напред с притиснати към гърдите ръце. Видях го да се свлича на колене и в същия момент се хвърлих през малкото разстояние, което делеше моя стол от нейния. Извих китката й точно, когато пистолетът се насочваше към мен. Той изгърмя и усетих барутният огън от изстрела да обгаря врата, ми. Сгромолясахме се на пода — тя, аз и столът. Измъкнах оръжието от ръката й, ударих я силно и се изправих на крака.
— О’кей, о’кей, по-спокойно — викна ми Мифлин откъм вратата на верандата. Двамата с Джек Кермън влезнаха в стаята.
— Добре ли си, Вик? — попита Кермън.
— Да, чухте ли всичко това?
— Чухме го — рече Мифлин. — Зле ли е ранен? — погледна към Уилет.