Минават хора край нейните порти — смеят й се; тича пани Лиса през гората — кикоти се; сам пан Вълчо из гъсталака се провира — присмива и се… Станала за смях на всички злата Янина. Не могла да изтрае, накрай продала имота и напуснала селото.
А работливата Зося дома си останала, добри деца отгледала и спокойна старост доживяла.
Приказката спира тука, казах я за твоя поука!