Не знае Ясек какво да прави — почесва се по врата. А птичката му рекла:
— Съгласи се, Ясек! Дай ме на този добър човек и нему да донеса щастие! Аз ще те спохождам и ще ти пея, както преди.
Помислил Ясек, помислил и се съгласил — дал му птицата, взел тоягата. На заранта се сбогувал с пътника и си тръгнал за дома. Щом скръцнала портата на двора, жена му изтичала насреща и пита:
— Е, казвай по-скоро, какво ти даде кралят-господарят за нашата птичка-щастие?
— Ами че ето на, тоя пън!
— Ах ти, старо-харо! Биваше ли да носиш тоя пън от толкова далеко? Я виж колко такива пънове на двора се търкалят! — разсърдила се Марися.
— Не викай, жено! Я по-добре ми дай нещо да похапна!
— Нямам нищо за тебе, дърти пъно! Гледай ти, къде му бил умът да си даде чудната птичка за един прост дънер! Веднага носи го назад и без птичката не се връщаш! — продължавала да се гневи Марися.
— Ех, щом не щеш да ми дадеш да ям, няма какво пък, и тъй ще помина — усмихнал се хитро Ясек и почукал пъна.
Начаса в бедната къщичка се наредила богата гощавка.
— Щом ти, жено, нямаш нищо за ядене, седни — аз пък да те нагостя! — смее се Ясек. Марися плеснала ръце и прегърнала мъжа си:
— Ох ти, Ясек! Ох, добричкият ми! Че как доби това чудно чудо?
— Само това да е…
Тъкмо почнал Ясек да разправя — влезнал в двора един от слугите на пана и рекъл:
— Милостивият пан много ти се сърди, че не си му продал птичката. Решил е да те изгони от къщата и заповяда веднага да се явиш при него в замъка.
— Кажи на твоя пан, че от неговия замък до моята къща е толкова път, колкото от моята къща до неговия замък. Ако този милостив пан иска да ме види, той да дойде — отвърнал Ясек.
Слугата си отишъл и предал на пана какво Ясек е казал.
— Оседлайте ми коня веднага! — развикал се панът. — Аз този мръсен селяк така ще го науча, че ще си глътне нечестивия език! И ще го изгоня още днес!
Довтасал панът пред селската къщичка и се нахвърлил върху Ясек с камшика.
Мушнал Ясек тоягата в земята и на часа застанали пред него тримата слуги:
— Какво ще заповядаш, господарю? — попитали те. — Хванете този пан, хвърлете му добър пердах и го изпратете да върви в замъка си! Слугите изпълнили заповедта.
Натупаният пан написал жалба до самия крал и го помолил да накаже непокорния селянин. Прочел кралят молбата и се разкрещял:
— Каква е тая работа? Селяндурите почнаха да бият пановете! Веднага пратете на помощ на пана един полк войници!
Застанал панът начело на кралския полк и тръгнал към къщата на Ясек. Обградили я войниците от всички страни и панът се провикнал:
— Предай се, селяндурино въшкав! Иначе — по-лошо ще стане!
Пък Ясек хвърлил на земята граховите зърна и заповядал:
— Станете, грахчета, на войници! Веднага грахчетата започнали да се двоят — от всяка половинка изскача войник; а половинката пак се двои и от всяка излиза още по един войник. Двоили се, двоили се — много пъти, събрала се в Ясековия двор голяма войска и пламнала битка.
Кралските войници падат като гнили круши, а от Ясековите — един като падне, на негово място двама се изправят. Накрая от полка на краля останал жив само един войник и той хукнал да бяга. А пък панът, още като почнала битката, така се изплашил, че не успял да си извади сабята — от страх му се пукнало сърцето и начаса умрял.
Видял Ясек, че е победил, и наредил:
— Станете, войници, на грахчета! Войниците пак се превърнали на грахови зрънца и Ясек ги прибрал в кесийката.
А оцелелият кралски войник едва се довлякъл до двореца.
— Ваше кралско величество! — заразправял той. — От целия полк едничък аз се отървах! Онзи Ясек има безброй войници. Къде ти с него ще се мерим!
Уплашил се кралят-господарят, замислил се и накрай рекъл:
— Я по-добре да не закачам тоя селяк, че може и на мене да налети.
Заживели си Ясек и Марися на старини охолно и доволно за своя радост и за радост на всички съседи, които често ги спохождали, за да се насладят от песните на птицата-щастие и от гозбите на вълшебния пън. А след като двамата умрели, какво е станало с техните вълшебни неща — никой нищичко не знае, а които пък знае — си трае.