— За какво земетресение говориш?
— Не го ли усети? Разтърси ни миналата нощ, към два и половина. Всички картини изпопадаха на земята.
— Не чух за никакво земетресение по радиото тази сутрин. Най-вероятно просто това старо дърво е било блъсна то от бурята в прозорците ви. Трябва да се отървеш от това нещо, то е опасно — Тътхил се усмихна и тръгна обратно към дома си, все така с ръце в джобовете.
Стив влезе в кухнята. Роби и Керъл Ан бяха седнали на масата и се опитваха да решат дали да ядат, да се сбият или да подхвърлят парчета бекон на Е. Бъз под масата. Дайан разбиваше яйца в медна купа, докато говореше в телефонната слушалка, затисната с рамото й. От малък черно-бял телевизор „Сони“ върху лавицата гърмеше „Шоу за днес“. Дейна оправяше прическата си, оглеждайки се в стъкленото прозорче на микровълновата печка и похапваше.
— Трябва да бягам — каза Стив.
Той грабна парче кейк, парче бекон и бе от другата страна на вратата, преди Дайан да успее да му се скара.
Роби скочи, каза:
— Трябва да бягам — и се устреми към вратата, но майка му бе по-бърза.
— Първо си допий млякото — нареди тя.
Роби седна на мястото си. Дайан отново заговори по телефона:
— Днес не мога. Стив взема комбито и не мога да напъхам шестнайсет’ Брауни в „Датсуна“-а.
Дейна наблюдаваше движението на устните си в отражението, докато казваше:
— Можеш да ги подредиш всичките на една чиния и да ги сложиш в жабката.
— Става въпрос за хора, умнице — иронизира я Дайан от другия край на стаята. — Добре, трябва да вървя, Шарон, ще се видим в Съюза на антикварите.
Тя окачи слушалката и изля разбитите яйца в нагорещения тиган.
— Мамо, може ли аз, Хедър и Сирина да си наемем един общ апартамент?
— Ти не можеш в никакъв случай. Даже не разбирам защо ми задаваш такива въпроси — Дайан леко посоли яйцата и ги разбърка.
— Не, аз направо обожавам къщата ни — Дейна все още говореше на огледалното си отражение в прозорчето на микровълновата печка. Просто тези земетресения, земетресения и земетресения през цялото време. Не мога да напиша нито едно домашно. Струва ми се, че това място има лоша карма.
— Какво значи карма? — намеси се Роби.
— Карма е това, заради което ще се появиш отново като нищожество, защото си такъв досадник сега — Дейна свърши с прическата и си седна на стола.
— Дейна, не искам да чувам такива приказки на закуска — каза Дайан, носейки омлета.
— У-у-у, осакатени пилешки зародиши, сигурно една от жертвите на земетресението…
— Дейна!
Кучето излая. Керъл Ан стана от масата, запъти се към телевизора и включи на осми канал. Бял шум. Замечтана, тя седна пред него, загледана в снежинките.
— Керъл Ан — започна Дайан със сянка на тревога върху лицето.
Дейна взе учебниците си:
— Може би линията на разлома минава точно под нашата къща. Няма ли да е чудесно?
— От тавана по цялото ми легло е нападала мазилка — каза Роби.
— Керъл Ан — обърна се отново Дайан към загледаното в телевизора момиченце, — спомняш ли си как миналата нощ ти каза: „Те са тук“?
— М-м-м — отвърна Керъл Ан, без да вдига поглед.
— Кого имаше предвид, сладката ми? Кой е тук?
— Хората от телевизора — отговори тя замечтано с пълна с каша уста.
— Тя се е побъркала — ухили се Роби.
— Какво разбираш ти, глупако? — каза Дейна със страдалчески вид.
— Повече от тебе. Питай татко!
Преди Дайан да успее да ги смъмри да се държат както трябва, чашата с мляко се счупи в ръката на Роби — тя буквално се разпадна на стотици парченца и млякото се разплиска по цялата маса. Тя се хвърли към момчето, но внезапно й се стори, че с ъгълчето на окото си видя как една лъжица в поставката за съдове се изкриви. От изумление Дайан отвори уста и изпусна кърпата. Млякото плисна върху панталоните на Дейна.
— Ей! — извика тя.
Роби вдигна ръце нагоре:
— Не съм го направил аз!
Дейна скочи от масата:
— Много ти благодаря, сополанко! След двайсет минути имам час.
— Мамо! — извика Роби.
Дай ми тези стъкла, преди да си се порязал.
Роби подаде на Дайан строшената чаша и се възползва от създалата се възможност:
— Закъснявам за училище, мамо, трябва да бягам.
Той блъсна вратата навън и я затръшна с трясък. В стаята останаха Дайан, Керъл Ан, която беше заета да настройва снежинките на екрана, и Дейна, която изтича нагоре по стълбите да си смени панталоните.