— Сладката ми — Дайан побутна Керъл Ан, — кого имаше предвид миналата нощ, когато каза: „Те са тук“?
— Хората от телевизора — тя продължи да се взира в екрана.
— Но какво имаш предвид, мила? Какви хора от телевизора?
Керъл Ан погледна за миг лукаво майка си, сякаш търсеше нещо, после се извърна отново към телевизора и се задълбочи в изучаване на точките.
Половин час по-късно се обади Дорис Мелник, за да даде на Дайан името и телефонния номер на д-р Бремер. Специалистът.
— Но важното е — каза Дорис, — че трябва да го посетите веднага или ще трябва да чакате шест седмици. Искам да кажа, че всичко е заето. Но аз току-що говорих със секретарката му и тя ми каза, че един час за тази сутрин се е освободил.
Тази сутрин. Дали това не е предзнаменование?
Дайан по принцип не вярваше в предзнаменованията, но вярваше във възможностите — използвани и пропуснати. А на нея не й харесваше идеята да чака още шест седмици Керъл Ан да разговаря с канал нула, да не говорим за потресаващия епизод от предишния ден.
— Добре, къде да отида? — отговори тя, след като размисли за миг.
Дорис й обясни къде се намира сградата и след два часа Дайан седеше в подредена с вкус приемна заедно с Керъл Ан и се взираше нервно в тапетите на стените, докато по радиото вървеше подборка от мелодии от типа на „Мистър Сендмен“, „Дрийм, дрийм, дрийм“, и „Тосинг енд търнинг ол найт“. Стандартният надпис на вратата гласеше:
След около пет минути разговорната уредба на бюрото на секретарката забръмча дискретно, след което секретарката каза на Дайан, че докторът ще ги приеме. Дайан и Керъл Ан се изправиха и влязоха в главния кабинет.
Д-р Бремер стана да ги посрещне:
— Добър ден! Аз съм доктор Бремер. Вие трябва да сте мисис Фрийлинг…, а ти сигурно си Керъл Ан — той се усмихна и подаде ръка и на двете.
Беше много по-млад, отколкото Дайан очакваше, и това я завари малко неподготвена. Керъл Ан гледаше засрамено в пода.
Размениха си стандартните учтивости, след това д-р Бремер бързо премина към същността:
— А сега, с какво мога да ви бъда полезен?
— Дъщеря ми започна да ходи насън преди няколко седмици и изглежда, че състоянието й се влошава. Отначало като се събудехме сутрин, я намирахме заспала във ваната и на всякакви други места. Веднъж я заварихме неочаквано в дневната, където късаше всички листа от фикуса. Но най-често това става с телевизора. Тя просто седи пред телевизора, който излъчва само бял шум и му говори. Освен това сънува странни сънища, а вчера я намерихме да крещи ужасно пред телевизора. Кълна се, трябваше ни цял час, за да я успокоим, а когато се събуди от сън, не си спомняше нищо.
Дайан се отпусна в креслото с едва доловима въздишка. Всичко това направо се изля наведнъж от нея — беше се събрало много повече, отколкото бе предполагала.
Д-р Бремер се усмихна успокояващо:
— Преди всичко, мисис Фрийлинг, не се безпокойте толкова. По всяка вероятност всичко това не е чак толкова сериозно.
— В какъв смисъл „по всяка вероятност“? — Дайан мигновено се хвана за определението.
— Имам предвид това, че най-често тези прояви на обикновен сомнамбулизъм не са свързани с някакви патологични отклонения. И по принцип при децата те минават с възрастта. Нашата терапия цели около детето да се поддържа безопасна среда, така че тя, или той, да не могат неволно да си навредят.
Докато д-р Бремер говореше, погледът на Дайан бе привлечен от голяма гравюра, окачена на стената зад бюрото му — изображение на жена в нощница, отпуснала се в леглото, върху нея седи странен малък демон, а от тъмния фон се очертава глава на див кон.
Бремер забеляза какво привлече вниманието й:
— Поразителна картина, нали? Просто копие, разбира се. Нарича се „Кошмарът“ от Фюзели. Хората са смятали, че сънищата са посещения на дяволи, ангели, зли духове и така нататък. Сега имаме повече знания, разбира се.
Той говореше с уверена самонадеяност, която действаше успокоително.
— Добре — Дайан малко се поотпусна, — какво ще правим занапред?
— Може да набележим за в бъдеще няколко дати за някои психологически тестове — ТАТ, ММПИ и други. А сега защо да не оставим самата Керъл Ан да ми разкаже за какво са били някои от тези сънища? — той се приведе до височината на Керъл Ан. — Можеш ли да ми разкажеш някои от сънищата си, Керъл Ан?