Внезапно кучето промени стойката си, макар че нямаше видима причина за това. Все още загледано в точката на стената, то спря да ръмжи и протегна лапа за „здрасти“. Скочи на пода, излая два пъти, претърколи се и седна на място, размахвайки опашка. Очите му светеха ярко, приковани към стената.
Дайан гледаше това забележително изпълнение напълно объркана.
— Е. Бъз, какво ти влезе в главата?
Но собствените й думи я накараха да се почувства някак неуютно и тя се въздържа от по-нататъшни коментари. Е. Бъз избяга от стаята.
Тя последва кучето надолу по стълбите към кухнята. Когато влезе, то лаеше зверски срещу един от кухненските столове, който стоеше нестабилно, подпрян на два крака срещу умивалника. Под него на пода лежеше обърнат отворен буркан с консервирани ягоди.
— Керъл Ан! — извика Дайан.
Момиченцето се появи от килера.
— Ти ли разсипа сладкото на пода, малка госпожице? — запита я майка й.
Керъл Ан поклати отрицателно глава.
За Дайан лъжата бе най-лошият грях. А от безпорядъка в спалнята, номерата на кучето, сладкото на пода и нежелания басейн нервите й се бяха изопнали. Тя сграбчи Керъл Ан за ръката и със замах бързо я плесна отзад. Сълзи изпълниха очите на детето.
— Никога не се опитвай да се измъкнеш с лъжи! — скара се Дайан. — Лъжата е по-лоша от разсипаното сладко.
Тя рязко отвори вратата на килера с метли и взе една гъба, за да почисти мръсотията. Когато обаче след миг се завърна в кухнята, тя изпусна гъбата от ръката си и за момент дъхът й спря.
Шестте стола в кухнята бяха подредени в идеална пирамида върху масата и достигаха до тавана. Керъл Ан стоеше неподвижно до мивката, на същото място, където Дайан току-що я бе оставила. Очите й бяха широко отворени от учудване.
Дайан местеше погледа си от Керъл Ан към столовете и обратно.
— Хората от телевизора ли? — попита тя спокойно.
Керъл Ан кимна колебливо, тя не искаше отново да бъде обвинена в лъжа:
— А-ха — каза тя.
Дайан се опитваше да запази спокойствие, да не позволи гласът й да трепери. Тя знаеше, че това, от което децата се страхуват най-много, е да усетят, че възрастният се страхува.
— Можеш ли да ги видиш, миличко?
— А-ха — прошепна Керъл Ан.
Тя виждаше, че майка й е разстроена, но не можеше да разбере защо. Може би хората от телевизора трябва да бъдат напляскани.
— Страх ли те е? — попита Дайан.
— А-ха — бързо отвърна Керъл Ан.
Тя бе усвоила урока — не трябва да лъже.
Дайан потърси опора за това, което видя, в природната мъдрост, която тя виждаше в своето момиченце. Тя разчиташе на тази мъдрост и реакциите на детето ставаха за нея ключ към разбирането му. И ако Керъл Ан не беше уплашена, за Дайан това бе достатъчно доказателство, че и тя не трябва да се плаши.
— Добре, сладката ми, мама ще оправи столовете и после ще видим дали можем да поговорим с хората от телевизора, нали?
Керъл Ан кимна и се усмихна. В края на краищата това бе хубава игра.
Е. Бъз влезе предпазливо, подуши пода, изръмжа и побягна навън с подвита опашка и свити назад уши.
— А тук е банята за гости — Стив се усмихна подканващо.
Господин и госпожа Леърд надзърнаха поред в безупречния, скучен правоъгълник, след това последваха Стив в безупречната, скучна кухия.
— Вие самият живеете в този район, доколкото разбрах — каза господин Леърд.
— Точно така — кимна Стив, — ние бяхме първото семейство, което се нанесе тук. Всъщност разположението на тази къща, която оглеждаме, е съвсем същото като в моя собствен дом.
— Те всички като че ли си приличат — каза с известно колебание госпожа Леърд.
— Всъщност имаме четири основни модела — Стив се почувства малко притеснен от тази клиентка, без да знае защо. Може би от нещо в интонацията й. — А строителната схема е изключително гъвкава, много е лесно да се дострои нещо, ако искате.
Пресякоха дневната на първия етаж. Госпожа Леърд почука стените:
— Кънтят като на кухо — измърмори тя.
— Нека видим втория етаж — Стив се опита гласът му да прозвучи предразполагащо, докато се изкачваха по стъпалата.
— Като че все още не живеят много хора в този район — каза госпожа Леърд.
— Да, това е най-новият етап на застрояване то — Четвърта Част. Но повярвайте ми, няма да мине много време и Четвърта Част ще бъде толкова населена, колкото е и Първа Част, където аз живея — няма да можете да ги различите.