Выбрать главу

Стив яростно чупеше безбройните клони, които обвиваха Роби, а вятърът се засилваше до невъобразимо ускорение. Тогава, с последен гръмотевичен взрив на светлина, и тримата — Стив, Роби и Дайан — бяха хвърлени на земята. Няколко секунди след това с един-единствен трясък цялото дърво бе изтръгнато от корен и засмукано в демоничната нощ.

И изведнъж бурята спря.

Четиримата лежаха сред купчина кална пръст, вцепенени, захвърлени, омаломощени.

Внезапно Дейна посочи към хоризонта и извика:

— Виж, мамо… татко!

Те проследиха посоката на пръста й в далечината. Там се виждаше отстъпващ фуниеподобен облак, който тъкмо започваше да се разбива в далечните хълмове.

— Нощен смерч — удиви се Дейна.

— Той сигурно просто леко ни е закачил — кимна Дайан. — Нито една къща нямаше да остане тук, ако…

— Керъл Ан! — извика Стив. — Още ли е горе?

Всички погледнаха към строшения прозорец на втория етаж.

— Господи! — тихо каза Дайан.

Те се втурнаха в къщата, но като стигнаха до детската спалня, замръзнаха. С изключение на двете легла, които барикадираха дрешника, няколко играчки и парчета от строшени мебели, стаята бе съвсем празна. Пуста.

Дайан нададе пронизителен писък и тя и Стив започнаха незабавно да издърпват отломъците. Роби и Дейна стояха безгласно на прага и наблюдаваха. Е. Бъз скимтеше в краката им.

— Керъл Ан — извика Дайан, но отговор нямаше.

Издърпаха последното парче и отвориха вратата на дрешника.

Той бе празен.

— Тя не е тук! — извика Стив.

Той почти не беше на себе си.

— Керъл Ан! — повика Дайан.

Тя изтича до строшения прозорец и повика отново.

— Ще проверя в кухнята! — каза Дейна.

— Не влизай там! — предупреди Стив. — Аз ще проверя. Ти виж в нашата стая.

— Аз ще отида — гласът на Дайан прозвуча дрезгаво. — Ти виж в баните.

Всички се втурнаха навън. Всички освен Роби, който просто стоеше и трескаво се взираше в празния дрешник… празен, с изключение на петното върху стената, подобно на онова от спалнята на родителите им. Петно във формата на… нещо. И в далечния ъгъл, превит надве и хилещ се подигравателно срещу него — палячото.

Стив се втурна в кухнята. Телевизорът беше включен, но местният предавател сигурно бе спрял излъчването — върху екрана имаше само снежинки.

— Керъл Ан! — извика той.

Дейна отиде в банята на долния етаж.

— Керъл! — повика тя.

Нямаше отговор. Пластмасовата завеса пред душа беше спусната. Тя я дръпна бързо и там нищо.

Дайан обиколи тяхната спалня, банята, погледна в килера, под леглото. Всеки проверен ъгъл увеличаваше нервността й.

— О, Исусе Христе, всемогъщи! Керъл Ан!

Телевизорът с бели снежинки на екрана съскаше в края на масата.

Влезе Стив.

— Това е лудост. Проверих навсякъде.

Внезапно проблясък озари лицето на Дайан:

— О, Господи! Басейнът.

Втурнаха се на бегом. Дейна се присъедини към тях в коридора, когато те слизаха надолу. Роби се появи бавно откъм спалнята си и влезе в спалнята на родителите си. С напрежение той застана пред телевизора.

Дейна, Стив и Дайан изтичаха до ръба на скоро изкопания басейн. Дъждът обаче бе разкалял наоколо и кракът на Дейна започна да се хлъзга заедно с плъзгащата се кал. В следващата секунда тя стоеше в по-дълбокия край, до кръста в кал и дъждовна вода.

Стив се втурна вътре след нея и двамата започнаха да забиват ръце в тресавището, търсейки тялото. Дайан се свлече на земята и просто ридаеше и разтърсваше глава. Силите й се бяха изчерпали.

Роби доближи лице на няколко инча от екрана, синкавите отблясъци правеха силуета му да изглежда плосък. Дълги минути той остана така, после в очите му проблесна някакво прозрение.

Нещо имаше. Той се взря, първо — полусъзнателно, а после с нарастващ ужас в екрана. Сенки, въздишки.

По устните му премина нечленоразделен стон. След това закрещя:

— Мамо-о-о! Мамо! Мамо! Мамо! Мамо!

Викът на детето й изправи Дайан, сякаш бе някаква марионетка. За миг тя бе на крака, подхлъзвайки се, тичаше към къщата, нагоре по стъпалата.

Когато стигна до горната площадка на стълбището, тя чу гласа на Керъл Ан да я вика слабо от нейната спалня. Сърцето на Дайан веднага подскочи с надежда — детето й бе тук. Ранено, може би, но най-важното — живо. С удвоена скорост тя се втурна в спалнята.