— Добре тогава — усмихна се Танджина, — както ви казах още когато се срещнахме, нашето сътрудничество бе предопределено. Само се надявам то да бъде полезно и за двете ни.
Тя протегна ръка. Със смесица от объркване и чувство за неизбежност Леш стисна ръката на Танджина:
— Бих се радвала да бъде полезно дори за едната от нас — засмя се по-възрастната жена. — И в този момент ми е все едно за коя точно. — Тя поклати глава. — Е, скъпа, мисля, че бих изпила още една чаша вино.
Танджина се надяваше, че ако може да се намери обяснение за нейното състояние, ще може да бъде намерено и подходящо лечение. Леш разчиташе, че ще бъде открито определено обяснение. Правеха експерименти с Танджина, записваха сънищата й, мозъчните й вълни, податливостта й на преки и телепатични внушения. През третата седмица д-р Леш почувства, че се забелязва определена закономерност — ПГО-активността, за която тя спомена на Райън.
През третата седмица Танджина започна да се отчайва, че някога ще намери отдих от кошмарните си сънища. Но тя бе сключила споразумение с д-р Леш и щеше да го спазва докрай, без да има значение това, че то няма да доведе до нищо.
Поради това тя сега седеше спокойно по нощница, докато Марти прикрепваше внимателно електроди към главата й, всеки от които бе свързан с тънък проводник през стената зад леглото с контролната стая. Стаята бе препълнена с всякаква апаратура за наблюдение — телевизионна камера, магнометър, електростатичен локатор, камера с инфрачервени лъчи, високо– и нискочестотни микрофони, елекарохигрометър — всички насочени към леглото.
— Един ден ще се събудя изпечена като на фурна — промърмори Танджина на Марти.
— Е, поне ще го заснемем на видео — отговори той шеговито.
Тя му хвърли един поглед, но преди да успее да му отвърне, д-р Леш влезе в стаята.
— Всичко ли е поставено? — попита д-р Леш.
— Последен електрод — Марти отстъпи назад и се залюбува на работата си. — Ще направя проверка на апаратурата — каза той и излезе от стаята.
— Добре — каза д-р Леш, сядайки на стола до леглото. — Как се чувстваш тази вечер?
— Напрегната — отвърна Танджина и легна в леглото. — Каква е програмата за тази нощ?
— Същата, както и миналата седмица, що се отнася до тебе. Ще те хипнотизирам, за да те заставя да влезеш в най-поддаващото се на внушения състояние. После ще направя същото с един от другите ни обекти — Рита, с която преди сме постигали известен успех и ще опитаме Рита да предаде мислите си в сънищата ти през нощта. По време на всичко това ще наблюдаваме вълните на мозъка ти, ще измерваме йонизацията в стаята и така нататък. Ще те будим след всеки сън и ще те караме да разкажеш всичко, което помниш и ще го запишем на този магнетофон. Имаш ли въпроси?
— Нещо получава ли се?
Леш се усмихна успокоително:
— Да, мисля че се получава. Наистина. Тази нощ ще наблюдаваме някои специфични функции, които, струва ми се, започват да разкриват известни корелации.
— Аха, корелации.
— Правим всичко, което е по силите ни — Леш се почувства малко засегната.
Танджина се чувстваше просто уморена:
— Боя се, че се отнасям към всичко това толкова скептично, колкото и Райън към мен.
— Трябва да си вярваме взаимно — това е единственият начин да направим нещо.
— О, аз ви вярвам — увери я Танджина. — Не вярвам на вашите машини.
Размениха си кратки, напрегнати, но все още не безнадеждни погледи и преминаха към работата, която им предстоеше.
— Добре — каза Марти, — защо да не започнем?
Танджина притвори очи. Леш снижи гласа си до монотонен, непрекъснат шепот:
— Сега ще броя от едно до десет и искам да се съсредоточиш върху звука на гласа ми. И колкото повече напредва броенето, толкова по-дълбоко ще заспиваш, ще се отпускаш и ще ставаш все по-възприемчива. Когато преброя до десет, ти ще си напълно заспала, напълно отпусната, изцяло потънала в най-дълбокия, най-плътния сън, който някога си имала, дълбок и тъмен сън. Ето, ти вече чуваш само гласа ми, само моя глас, който те отпуска и успокоява, кара те да потънеш в съня. Едно… сега започва да ти се доспива, чувстваш това да се разлива в теб, следваш само звука на гласа ми към все по-дълбок и тъмен сън. Две… колкото повече броя, толкова по-дълбоко усещаш, че отиваш, плуваш към все по-дълбоко и дълбоко. Три…
Леш, Марти и Райън седяха тихо в контролната стая и следяха уредите. Върху два монитора се виждаха Танджина и Рита, спящи дълбоко всяка в стаята си в различни крила на сградата. Марти се занимаваше с потенциометрите за баланс и усилване на електроенцефалографа, а дванайсет червени писеца драскаха мозъчните вълни на Танджина върху хартията, която бавно се развиваше от машината на купчина върху пода. Леш изучаваше записите. Райън провери нивото на звука и завъртя на нула всички потенциометри.