— Как върви?
Всичко е по план. Танджина, изглежда, е в състояние, сега като че ли е вторият етап на съня. Рита скоро ще има първия си Предаващ сън.
— Разчиташ, че ще е Предаващ.
— Затова сме тук — за да проверим това.
— Каква е темата тази нощ?
— Чакай да видим — каза д-р Леш. — Първо казах на Рита да сънува почетната обиколка на манежа в цирка, вторият й сън ще бъде, че кученцето и е избягало, а в третия ще има сбиване с полицай. На Танджина, разбира се, казах да сънува каквото й дойде на ум…
— Какъв ум обаче!
— Бих искала Нобеловият комитет да ни види сега.
— Ето как предрешаваш изхода от експериментите — не се сдържа Райън — това е емпирично изследване. Наблюдаваме и регистрираме. Ако е възможно, правим извод.
Леш разтърка очи:
— Струва ми се, че ме обхваща солипсизъм на стари години.
— Какво е това? — запита с подозрение Марти.
Той мразеше да се употребяват думи, които не разбираше.
— Това е теорията, че съществува само собственото аз или че само неговото съществуване може да бъде доказано — обясни тя. — Всичко останало, всичко това, цялата вселена е измислица на аз-а. Дори и вие, приятелю, сте само една от моите илюзии. Призрак на моето съзнание.
— Аз ли съм един от вашите призраци? — разсмя се Марти. — Ама че смешно. — Той сгърчи пръсти пред лицето й. — А-у-у, а-у-у.
— Ето — отбеляза Райън с най-академичния си тон, — Марти е емпирик. Бас държа. Той вярва, че цялото знание идва от опита посредством Сетивата. Действителността се наблюдава сетивно.
— Ще пия за това — приятно се усмихна Марти, вдигайки към устните си пластмасовата чашка с кафе.
Той беше утвърден нехранимайко, велик шампион на сетивните реалности.
— А вие? — обърна се Леш към Райън.
— Аз? Аз съм натуралист. Смятам, че всички предмети и явления подлежат на научно обяснение. Вселената не е нито производна на аз-а, нито функция на разума. Вселената е… това, което е.
Това, което е и това, което не е, братче — Марти протегна ръка и Райън му върна ръкостискането.
— И това, което е — продължи Райън, — може да бъде обяснено. А това, което не е, се оправя само.
— А какво именно е това, което е, д-р Мичъл? — запита весело д-р Леш.
— Това са вълни, определено вълни — уверено заяви той, наполовина шегувайки се над самия себе си, наполовина сериозно. Електромагнитни вълни.
— Това е енергия, човече — каза Марти. — Всичко е енергия. Няма материя. Този стол тук с просто друг вид енергия. Атомите и те са просто енергия. Има сгъстена енергия и разредена енергия. Този стол е сгъстена енергия — той почука три пъти по крака на стола с кокалчетата на пръстите си, за да демонстрира. — Но тази падаща светлина е разредена енергия — той почука във въздуха под лъчите на висящата от тавана ярка лампа.
На третия път се разнесе едно силно „чук“. Всички подскочиха. Леш погледна монитора и се разсмя. Танджина току-що се бе обърнала насън и с обратната страна на дланта си бе ударила по таблата, точно под микрофона.
Останалите поклатиха глави. Райън потри веждите си:
— За миг се уплаших да не би всички ние да сме измислица на разума на Марти. Ама че зловеща мисъл!
— Е, внимавай, приятел, да не ми дойде някоя още по-зловеща мисъл и да те изям жив.
— Аха, сега имаме двама сражаващи се солипсисти…
— Чакайте, вижте! Нещо става.
Всички погледнаха към хартията на електроенцефалографа, течаща бавно под играещите писци.
— Четвърти стадий на съня, но наистина — това е странно — не би трябвало да има такава активност. Марти, провери ГСР-а.
Марти погледна един от волтметрите и повдигна рамене:
— Не, и тук съответства на стадий четвърти.
— Сигурен ли се, че главите бяха настроени?
— В какъв смисъл „сигурен ли съм“?
— Просто искам да кажа…
— Ей, вижте тук!
Те отново погледнаха електроенцефалограмата.
— ПГО върхове.
— ПГО-активността не е такава рядкост по време на четвърти стадий.