Внезапно отвъд този мрак един глас я прикова:
— Танджина! Спри!
През съзнанието й се просмука изтръпване — бодежи и болка в крайниците. Познаваше това усещане — бе се завърнала в тялото си.
Отвори очи.
Стоеше на полумрачното стълбище. Около нея бяха д-р Леш, Райън и Марти, които я подкрепяха и се вглеждаха в нея с израз на безпокойство, учудване и недоверие.
Тя изгледа странно тримата — напрегнато, като че ли от далечно разстояние — и се отпусна в ръцете на д-р Леш.
Когато Танджина се събуди, д-р Леш седеше до нея.
— Какво чувстваш? — запита Леш.
— Слабост — отвърна Танджина и няколко минути плака.
— Мисля, че е по-добре да се откажем от тези експерименти — каза спокойно Марти.
— Протегна ръка към Танджина и махна от челото й навлажнения кичур.
— Не — отговори Танджина, — не, трябва да й помогнем.
— На кого? На кого да помогнем?
Танджина присви очи:
— Ка… Карин? Кари? Кара…? — тя разтърси глава. — Тя не е далеч оттук, но не зная къде точно. Видях я в друга плоскост.
— Каква плоскост?
— Друго измерение. Не зная как се е озовала там, но голямо зло се таи край нея. Бедното дете!
— Какво… какво точно видя? — Леш бе толкова заинтригувана, колкото и обезпокоена.
— Не си спомням напълно, но някои неща сега имат образ — Танджина плачеше и се смееше едновременно. — Слава богу, започвам да виждам някои от тези демони.
— И как изглеждат те?
— О, за бога! Престани да говориш като психотерапевт! Тези демони са истински — те съществуват! Бих искала никога да не бях узнавала за тези места, но щом ще ме преследват, нека поне да ги видя и да им науча имената, така че да мога да ги отпратя и да се свърши — тя погледна в очите Леш. — Вие ми помогнахте този път, хвърлихте светлина върху тях. Благодаря ви.
Леш се усмихна като баба, която успокоява непослушно дете.
— Няма за какво. А сега може би ще бъдеш така добра да хвърлиш и за мен светлина върху тях.
Танджина затвори очи, за да се съсредоточи.
— Единият е сянка, сумрачно същество, което не мога да разгадая. Той самият е и проход към друга плоскост. Там е пълно с други — същество-пламък, същество-дърво… Те всички имат имена, но не ги помня. Хиляди изгубени души… и детето. И блажена, примамлива светлина. И още нещо, нещо мощно, сега не мога да си го спомня — тя потръпна. — Детето има отчаяна нужда от помощта ни.
— От каква помощ има нужда?
— То се е изгубило.
— Ако не знаеш къде, как ще я намерим?
Райън се обади от прага:
— Може би да опитаме да проследим ПГО-активността.
Двете жени го погледнаха неразбиращо за момент. После нещо проблесна в очите на Танджина:
— Какво е това?
— За какво говориш, Райън? — д-р Леш почувства лека досада.
Тя долавяше сарказъм в интонацията на студента си — и то в момент, когато самата тя бе разстроена от всички и от себе си включително. Опасяваше се, че са отишли твърде далеч с тази нещастна жена.
— Просто да бъдем емпирици, докторе — отговори Райън. — Всички тези ПГО-разряди, които се появяват на ЕЕГ-то, когато не би следвало да ги има. Но те се промениха, когато тя се обърна, а после отслабнаха. А после, когато тя отново се обърна, те наистина изчезнаха.
— Е, и какво?
— Можем да я свържем с телеметрично устройство — просто няколко електрода на главата и малък предавател — и тя може да ходи, да тича към това, което смята, че ще улови, а ние можем да я насочваме оттук с двустранна радиовръзка. Разбирате ли, ще наблюдаваме тук ЕЕГ-то и ако ПГО-активността започва да нараства, можем да предположим, че като цяло тя се движи в правилна посока. Когато ПГО-активността отслабва, можем да й кажем да тръгне в друга посока, докато можем отново да я регистрираме — Райън се усмихваше услужливо.
— Абсурдно — каза Марти.
— Не зная, струва ми се, че това е нещо, което си струва да опитаме.
— Може ли да успеем? — запита Танджина, като се надигна в леглото. — Какво е ПГО-активност?
— Това са вид мозъчни вълни, каквито наблюдавахме в голямо количество в електроенцефалограмата ти, когато… се появи… гласът. Но първо, ние не сме в състояние да продължим това изследване, и второ, никога ЕЕГ не се е предавала телеметрично — ние правим записите директно, чрез проводници, тук, в лабораторията. Никога не сме опитвали да ги предаваме и приемаме чрез радиовълни.