— Разбира се, разбира се… Аз просто искам да кажа, че тя може би е по-подготвена най-малкото да очертае…
— Тя е преди всичко мой пациент, Райън. Примум нон нодере — първо, недей да вредиш. Това е основният закон на медицината. Когато тя преодолее травмата от този опит, може да я върнем обратно тук. Дотогава, струва ми се, трябва да съберем далеч повече данни от наблюдението тук, преди да пристъпим към какъвто и да е анализ с традиционни средства…
— За какво става дума? — намеси се Дайан.
— Ще повикам нашия лабораторен техник Марти веднага и ще то накарам да докара цялата апаратура. Камери, измерителни уреди и така нататък… ако вие нямате нищо против. Ще изследваме тези неща упорито и…
Дайан докосна ръкава на Марта:
— Говорехте за полтъргайсти…
Леш направи пауза и се усмихна многозначително — тя малко се поувлече пред тези нещастни и намиращи се в нужда хора.
— Говорех, струва ми се, а може би Райън казваше, че полтъргайстите по принцип се отъждествяват с индивид. Или поне така се твърди в литературата. Докато обитаването в общоприетия смисъл на думата, като че ли повече се свързва с място… обикновено с къща.
— Също така допълни Райън, — появите на полтъргайсти са обикновено с кратко времетраене. Например за няколко месеца. А за обитаването се смята, че може да продължи с години.
Дайан, която внимателно следеше какво говореха двамата, внезапно сграбчи ръката на Стив и я притекли към себе си. Над масата и в гласа й полъхна хлад.
— Искате да кажете, че това може да приключи всеки момент?
Марта се опита гласът й да прозвучи по лекарски равнодушно:
— Освен ако нямаме случай на обитаване. Но като правило — и пак трябва да подчертая, че това е нещо, което само съм чела в публикувани доклади — като правило, изглежда, че няма жив човек, около когото постоянно да се повтарят симптоми на обитаване.
— В такъв случай ние не разполагаме с много време, д-р Леш — прошепна Дайан. — Защото моята дъщеря е все още жива някъде в тази къща.
Дейна беше на обяд в училищната столова и пиеше мляко от картонения пакет. До нея седнаха Хедър и Трюди. Те изглеждаха много сериозни.
— Всички родители са психо, Дейна. Просто мозъкът ти започва да загнива, когато остаряваш. Преди да го разбереш обаче, получаваш удар.
— Но това наистина вече е върхът. Малката ми сестра се е затворила или се крие някъде вкъщи, сигурно е изплашена до смърт, а родителите ми… не… правят… нищо.
— Може би се опитват да й дадат урок или някаква подобна гадост. Моите родители винаги играят този номер. Един път ме накараха да изпуша толкова цигари наведнъж, че се издрайфах.
— Не, това е още по-странно — те искат тя да се върне. Но смятат, че тя е отвяна от смерча и сега те разговарят с нейния дух.
— Ама че работа!
— Родителите ти наистина ли мислят така?
— Дейна, твоите родители трябва да се прегледат.
— Вижте, моите родители абсолютно не вярват, че по-голямата ми сестра Кейти съществува — още откогато тя стана член на Харе Кришна. Това е нещо като… те наистина я смятат за мъртва. Наистина. Така че може и това да е същото.
— Може би — поклати тъжно глава Дейна. — Това, в което съм сигурна, е, че сега от тази къща ме побиват тръпки, особено като се мръкне.
— Кого няма да го побият?
— Като че ли… ами те почти ме накараха да повярвам, че чувам тези странни почуквания и тропоти… искам да кажа, че наполовина съм убедена, че те крият някъде Керъл Ан по някаква налудничава причина. Вече не знам какво става.
— Ей! Може би родителите ти искат да се побъркаш, като в „Газената лампа“. Помниш ли, когато Ингрид Бергман мислеше, че светлината намалява, а Джоузеф Котън…
— Защо някой ще иска да се побъркам, идиотко? Трюди се почеса по брадичката и си седна на стола:
— Може би заради застраховката?
Мръкваше. Марти бе прекарал по-голямата част от следобеда в монтиране на апаратурата в гостната на Фрийлингови и сега се чувстваше съвсем без сили. Две телевизионни камери — едната с широкоъгълен обектив — обхващаха различни части на стаята. Всяка от тях бе свързана с видеомагнетофон и всеки от тях имаше собствен монитор. Освен това на триножници бяха поставени автоматични фотоапарати, камери с инфрачервени и ултравиолетови лъчи, магнитофони и микрофони, които улавяха свръхвисоки и свръхниски честоти, термограф, сензор за йонизация, магнометър, барометър, сеизмограф и малък флуороскоп. Стаята изглеждаше като свърталище на побъркани учени.