Марти незабелязано поклати глава. Нещо не беше наред с всичко това. Глас в телевизора? Прекалено лесно е. Всеки би могъл да почовърка в него. Той погледна Райън, за да потърси подкрепа в съмненията си, но Райън бе напълно погълнат в суетене около магнитофоните, проверка на инфрачервените монитори и измерване на притока на йони.
С бърз жест Марти свали слушалките си, отвори на пода комплекта си с инструменти и измъкна автоматична отвертка „Филипс“ и прожектор. После отиде зад телевизора, отвъртя задния пластмасов капак и насочи лъча на прожектора вътре. Методично той огледа електрическите вериги.
Дайан заговори отново:
— Виждаш ли ме? Виждаш ли мама?
— Къде си, мамо? Къде си? Не те виждам.
— Ние сме вкъщи, малката ми. Ела си вкъщи при мама. Можеш ли да намериш пътя?
— Страх ме е, мамо. Страх ме е от светлината.
Д-р Леш приближи бързо до Дайан.
— Кажете й да се държи надалеч от светлината — тя говореше равно, но бързо.
— Но това може да е път навън! — възпротиви се Дайан.
— Така е. Това е път навън… това е пътят навън. Но не и за нея. Кажете й бързо.
— Керъл Ан, къде е тази светлина?
— Кажете й да стои настрана от светлината! Кажете й го сега! — Леш сграбчи ръката на Дайан.
— Кажи й, Дайан! — настоя и Стив, подтикнат от страха, който долови в гласа на Леш.
Дайан кимна неуверено.
— Сладката ми, светлината е опасна. Не я доближавай. Не гледай към светлината.
Марти се приближи зад д-р Леш.
— Не мисля, че вярвам в това — прошепна той. — Телевизорът изглежда наред, но гласът може да се излъчва от някоя друга част на къщата. Ще огледам.
Леш кимна с отсъстващ вид и каза, сдържайки дъха си:
— Това не е фокус.
Сега тя бе убедена. Не знаеше защо, но бе просто уверена.
— Ще видим — каза Марти.
Той излезе от бялото сияние и започна да се качва на пръсти по стълбите към втория етаж.
Е. Бъз излая пак, после скочи във въздуха и хвана нещо с уста. Това привлече вниманието на всички към него тъкмо навреме, за да видят как над главата му блеснаха няколко електрически искри. Почти ослепително ярки, за няколко мига те осветиха стаята, после изчезнаха, оставяйки след себе си дъх на озон.
— Какво беше това?
Около мястото на проблясъка се материализираха няколко малки предмета и веднага паднаха върху килима. Леш и другите се събраха, за да ги огледат: бижута, камеи, брошки, монети, джобни часовници, електронни часовници, ключодържатели, няколко тънки кости. Кучето се надвеси и помириса купчинката подозрително.
Д-р Леш се огледа към Райън, който бе още надвесен над уредите си:
— Има ли нещо?
— Нищо не е регистрирано — промърмори той, проверявайки записите.
— Мамо… — гласът от телевизора стана по-силен, излъчващ страх. — Мамо… тук има някой.
Стив обхвана главата си с ръце, почти вън от себе си от безпокойство.
— О, Господи, това не може да бъде.
— Мамо… това ти ли си?
— Кой е там, малката ми? Кой е при теб?
— Някой идва, мамо — гласът беше напрегнат като струна, стигаше до най-горните регистри.
— Пази се, детето ми! — изхленчи Дайан. — Върни се…
Пронизителен вопъл се разнесе от телевизора — писък на дете, полудяло от ужас. — Не-е-е! Не, не, не, не…
— Бягай, Керъл Ан! Бягай оттам! — изкрещя Дайан към телевизора. — Бягай!
Марти се промъкваше безшумно по коридора на втория етаж, докато стигна до стаята на Дейна. Вратата бе полуотворена. Той я блъсна и влезе, притискайки гърба си към стената. С рамо натисна ключа на лампата.
Нищо особено нямаше вътре. Стая на младо момиче. Стереоуредба, купища плочи, списания, книги, намачкани дрехи, сешоар, афиш за „Рок-шоу на ужаса“, дантелени пердета и шведски дървени обувки. Той погледна бързо под леглото — там нямаше предавател. Отиде към дрешника.
Отвори вратата. Тъмнина до самото дъно, лампата не работеше. Пред него бяха редици от дрехи, които имаха фантастичен вид в полусенките. Мирис на розово масло изпълваше помещението като спомен от предишен живот. Марти вдъхна дълбоко и започна да рови сред блузите и роклите на закачалките, сред натрупаните на пода вещи.
В далечния ъгъл видя нещо. Смътна сянка, наподобяваща кутия, почти скрита зад купчина хартии и стари обувки. Възможно бе да е предавател. Дори може би просто магнитофон, чиито високоговорители са скрити някъде долу. Той си проправи път сред гората от дрехи, висящи ръкави закачаха лицето му. Накрая стигна до сянката.