Почука по външната опаковка. Беше кутия. Тържествуващо я отвори — пакет салфетки, половин капак от кутия калифорнийска пшеница, гъба за чистене, няколко кибритени кутийки. Марти се изсмя. Той бързо реши да не споменава за това — Леш щеше да му се смее, а освен това, тук в тази къща имаше прекалено много вредни излъчвания — той вероятно просто се поддава на параноята.
Следваща поред за проверка бе банята в дъното на стаята. Завесата пред душа беше дръпната — защо постоянно държат завесите затворени в моменти като този? Той я отвори с театрален жест, почти очаквайки да се сблъска тук с най-потайния ужас. Нищо особено. Отново по коридора към спалнята на родителите.
Тук имаше някаква странна миризма. Като от гнило, от плесен. Помисли си дали някое дребно животинче не е умряло, притиснато зад тоалетката или другаде. Погледна. Нищо. Нито под леглото, нито в килерите или чекмеджетата. Влезе в банята. Цялата в огледала и плочки, блестяща — Марти не би могъл да си представи, че тук има нещо злокобно или скрито. Внимателно огледа ваната, умивалника, опита се да отвори шкафчето под него. То не се отваряше.
Това бе странно. Нямаше ключалка. Но колкото и силно да дърпаше дръжките, вратичките не се поддаваха. Той приклекна, наведе се, за да заеме по-удобна позиция и тъкмо се канеше да дръпне… когато чу шума. Шумът идваше от шкафчето, което той се опитваше да отвори.
Неестествено ръмжене, скърцане на железни зъби — в действителност тихо, но криещо такава сдържана сила, такава едва сдържана жестокост, че сякаш бе издавано от същество, поне десет пъти по-голямо, отколкото би могло да се побере в такова тясно пространство.
Марти бързо се изправи, пребледнял и стреснат. Заднешком излезе от банята. Не знаеше какво целяха тези Фрийлингови, но не искаше да се среща с това, което се намираше под умивалника.
Той изтича обратно в мрачния коридор, като накрая стигна до затворената врата на детската стая. Трябва да бяха палавниците, нямаше друго разумно обяснение.
Всички светлини тук бяха изгасени, той не можеше да открие нито един ключ. Той обаче знаеше, че това е последната врата. Внимателно прилепи ухо до нея — далечно ехо, като вятър в подземие. Той се застави да събере цялата си смелост, леко опита дръжката — заключено.
Определено го обхващаше невроза. Отдолу се донасяха неясни звуците на някакво оживление, по едно време дори се дочу някаква приглушена експлозия, като звука на далечна гръмотевица. Той си пое дълбоко дъх и издиша — е, сега или никога.
Сега. Той издърпа тел от колана си с различни подръчни материали и с ловки пръсти започна да човърка ключалката. За няколко секунди откри езичето и го избута назад. Бавно започна да натиска дръжката.
Без никакво предупреждение нещо отвратително заби зъбите си в хълбока на Марти. Той изкрещя от болка, падна на пода и инстинктивно се замята, търкаляйки се по тъмния коридор към площадката на стълбището.
Райън се вглеждаше в уредите — внезапно всички започнаха да дават огромни отклонения. Зад него, в телевизора продължаваха безжалостно да се носят писъците.
Дайан не можеше повече да издържа. Тя затисна с ръце ушите си, по лицето й течаха сълзи, а очите й се взираха умоляващо в д-р Леш. Леш трябваше да сведе поглед. Тя се чувстваше съвършено безсилна.
Роби седеше свит в ъгъла, треперейки неудържимо, твърде уплашен, за да заплаче. Стив крачеше напред и назад, извивайки ръце в безпомощна ярост. Кучето виеше, свито под един стол.
— Керъл Ан! — провикна се отново Дайан. — О, Господи!
Стив започна да удря с юмруци стената.
— Ти, мръсно копеле такова, тя е само едно дете! — изстена с отслабващ глас Дайан.
— Мамо! Мамо!
— Помогнете й! — изкрещя сега Дайан на Леш. — Не чувате ли какво става! За бога, помогнете й!
Преди Леш да успее да каже и дума, мекото тупкане на малки крачета се разнесе по тавана и надолу по стената. Две лампи на масата до стената се преобърнаха и се разбиха на парчета по пода.
Отдалеч се дочу думкането на бавни тежки стъпки по същия маршрут — през тавана и надолу по стената. Масата се разцепи на две и се начупи на парчета. Грохотът от тези стъпки разтърси къщата.
Внезапно топъл порив на вятър облъхна Дайан, разбърквайки косата й и развявайки дрехите й. Очите й се разтвориха широко, долната й челюст увисна и тя издаде продължителен звук — чиста емоция, първично съчетание на радост и ужас. После тя прошепна: