Выбрать главу

— Тя току-що мина през мен. Боже мой, аз я почувствах. Усетих мириса й. Като че ли мина през душата ми!

Тя изтича до Стив и го привлече към себе си.

— Помириши дрехите ми! Тук. Това е тя! Тя е навсякъде по мен!

Той повдигна крайчето на блузата й до носа си и вдъхна. Сълзи изпълниха очите му.

— Това е Керъл Ан! Боже мой, не мога да повярвам!

Звукът на тежките преследващи стъпки сега стана по-силен, местеше се насам-натам из стаята, нагоре по стените, тропаше по столовете и събаряше картините, сякаш в безплодно търсене. Всички в стаята се обръщаха по посока на отвратителните звуци — тежки крачки, предизвикващо потръпване грухтене, когато изведнъж ужасна воня изпълни стаята. Мирис на гниене, на смърт. След миг избухна взрив, звук почти на гръмотевица, ужас почти като при задушаване. Ефектът бе невероятен. Всички отлетяха назад, тъй като през всеки от тях премина сила, подобна на смерч и излетя навън през цветния витраж. Витражът се напука на десетки места.

И изведнъж в стаята настъпи тишина.

— Керъл Ан? — изхриптя Дайан.

Ненарушавана от нищо тишина.

— Стив, тя не отговаря!

— Тя е в безопасност, струва ми се. Засега.

Дайан седна на пода, трепереща, сякаш самата тя бе изгубено дете.

— Колко още ще продължава това?

Роби припълзя до нея и я обви с ръце, за да я успокои.

— Не се тревожи, мамо. Ние ще намерим Керъл Ан. Тя е сигурно при баба. Може би трябва там да я потърсим.

Това, което се случи току-що, бе най-страшното за Роби — да види, че майка му вече не може да се справи.

Д-р Леш стана и отиде до купчината материализирали се предмети. Тя вдигна една стара брошка.

— Чували ли сте някога термина „телепортиране“? — запита тя останалите.

Никой не я слушаше, но тя продължи да говори почти като на себе си.

— Чела съм за това, разбира се. Миналия месец имаше съобщение за един случай в „Списание за парапсихология“ — как инструментите на един дърводелец започват да изчезват един по един от работилницата му, за да се появят много по-късно в градината под кухненския му прозорец. Литературата е пълна с подобни анекдоти. Но това е първият път, когато ставам свидетел на това явление.

Примигна с очи няколко пъти, после ги затвори и претегли предмета в ръката си.

— Аз съм изумена — прошепна тя.

Роби протегна врат като любопитна кукла:

— Това като изстрелването на капитан Кърк от мистър Спок в „Звездно пътешествие“ ли е?

Леш се усмихна с очи.

— Съвсем като него, Роби.

Изразът на лицето й застина за миг, докато тя правеше някои връзки и оформяше идеята си. Обърна се към Стив:

— Къде точно смятате, че Керъл Ан си е играла, преди да изчезне?

— В дрешника в нейната спалня. И не си е играла.

— Да отидем там — лицето й просветна в очакване.

Стив се стресна:

— Вратата на дрешника няма да ви пусне вътре, ако не поиска.

— Е, ще видим това.

Д-р Леш повдигна вежди и изправи глава пред това, както й прозвуча, предизвикателство. После тя тръгна първа към стълбите, а другите я последваха бавно и без ред.

Когато приближиха ъгъла на коридора, те чуха агонизиращ писък. Миг по-късно по стълбите се търкаляше Марти. Втурнаха се и го намериха на последното стъпало. Той дишаше дълбоко и се държеше за хълбока. Д-р Леш се надвеси над него:

— Какво стана?

— Тъкмо се канех да проверя заключената спалня, когато… не зная… нещо ме ухапа.

Разказът на Марти изключително подплаши Роби. Зъбите му загракаха.

— Ухапа те?

— Да, или това е най-убедителната физическа илюзия, която някога е регистрирана.

Д-р Леш незабавно влезе в ролята си на лекар и израз на професионално безпокойство смекчи чертите й.

— Вдигни си ризата. Нека да видим.

Дайан включи лампата в коридора, докато Марти измъкваше ризата си и я вдигаше на гърдите. Всички се скупчиха да видят.

Яркочервени, възпалени драскотини се проточваха звездообразно около следи от зъби, които обхващаха изцяло хълбока на Марти от гърба до корема, сякаш някакво странно и ужасно създание с 12-инчова челюст се бе опитало да отхапе голям къс от тялото му.

Роби протегна ръка и плахо докосна следата от звяра:

— А-у.

Д-р Леш прегледа ухапаното място, после погледна изпитателно полуосветеното стълбище. Тя размисли секунда, изправи се и потри ръце.