Выбрать главу

— Нека всички да прекараме нощта тук долу.

На Стив му дойде много.

— Скъпа, искам ти и Роби да дойдете с мен. Ще преспим в града и утре…

— Аз няма да оставя Керъл Ан — отговорът на Дайан бе бърз и твърд.

Роби гледаше уплашено ту баща си, ту майка си, ту доктора, ту ухапания.

— Аз не искам да стоя повече тук. Това място хапе — той си спомни и палячото в задния двор и се хвана за пръста.

— Ти вземи Роби със себе си в града — каза Дайан на Стив.

— Абсурд. Няма да те оставя сама в тази къща.

Това бе опасно съчетание на напрежение, любов и страх, което пораждаше взаимодействие, водещо до самия ръб. Д-р Леш деликатно се отстрани от неговия фокус и се върна в дневната. Тя имаше природна дарба да разсейва напрежения. Сега енергично се приведе и дръпна предната част на дивана. Със скърцане той се разтегна в широко легло.

— Одеяла, възглавници, чаршафи — извика тя. — Да обявим празник по пижами.

Глава V

Някакво принудено веселие присъстваше в приготовленията през останалата част от вечерта. От голямата спалня на горния етаж бяха донесени повече завивки и възглавници, от пицарията бяха донесени две големи пици — половината с чесън и чушки, другата половина — със салам. Всички помагаха на Роби да се справи с домашното си. Приличаше на малък град под обсада.

Апаратурата бе преместена, проверена и пренастроена. Райън предложи да си разказват приказки за привидения, но никой не се засмя. Е. Бъз разви лудешка дейност — с подвита между краката опашка скимтеше и обикаляше в кръг. Неволно едва не събори един от триножниците на фотоапаратите. За да предотврати по-нататъшни инциденти, Дайан го изведе навън и го върза в кучешката му колибка.

Настъпи истинската нощ.

Дайан и Роби се свиха заедно в разгъваемото легло. Стив се отпусна неспокойно в широкия си люлеещ се стол. Той бе изтощен, но не можеше да заспи. Телевизорът все още бе включен на свободния канал.

Д-р Леш погледна през рамото на Марти, който зануляваше осцилоскопа, изпробваше електрическия хигрометър. Тя усещаше пулса си в слепоочията. Всичко това бе прекалено странно.

Тя се разходи, като караулен по определен маршрут, до коридора, където Райън седеше в голямо кресло, обърнато към стълбището и горния етаж. Той бе погълнат от насочването на една от камерите и два фотоапарата със специални обективи точно към горната част на стълбището. Марта го потупа по рамото и той почти подскочи на място.

Райън заговори бързо макар и шепнешком, за да не осуети героичните усилия на тези, които се опитваха да заспят.

— Господи, сърцето ми!

— Ш-ш-ш-т! — предупреди го д-р Леш.

После с усмивка и заговорнически каза:

— Силните усещания са повече от полезния материал, не смяташ ли?

Райън размаха срещу нея пръст с изкуствена храброст:

— Мога да си отида оттук всеки момент, вие го знаете. Това не е армия, а вие не сте ми майка.

— Ако опре до спасяване, хващам се на бас, че ще те изпреваря на вратата, — намигна д-р Леш и погледна мониторите. — Някакви сигнали?

— Имаше известен незначителен приток на йони. Бих искал да се уверя, че той не е предизвикан от влажност поради пропускане на сградата, но нямам намерение да се качвам горе, за да видя.

— Галилей би се качил да провери. Нютон би се качил.

— Тогава качвай се.

Тя погледна нагоре към тъмната, извита стълба, после към Райън и строго прошепна:

— Тук не е армия и ти не си ми майка.

Райън се усмихна. Появи се Марти.

— Знаеш ли — каза Райън, — в тази къща става нещо далеч повече от скърцащите врати и усойните места, които сме проучвали досега.

— Няма майтап — отвърна Марти. — Тези следи от зъби на хълбока ми не са просто уртикария. Нещо се опита да си хапне от мен там горе.

— А ти снима ли ги, между другото? — попита Леш Райън.

— Снимки, отпечатъци от следите, бактериологични проби — имаме всичко.

Леш кимна:

— Това, което става тук, изглежда със сигурност нещо повече от средните паранормални инциденти.

— Знаете ли, вие двамата сте майстори на деликатното изразяване. Само се надявам и вие да срещнете оня пръч с голямата уста.

Леш сви устни.

— Този глас в телевизора… Чудя се откъде ли може да идва.

— Струва ми се, че все още не можем да изключим вероятността за някакъв генератор или предавател, който е в заключената спалня на горния етаж. Искам да кажа, че всичко това, което видяхме да лети, може да е било намагнитено, а там да има страхотно магнитно поле със завихрения, генерирано от…