Леш и Марти погледнаха косо Райън.
— Нали? — Добре, гласа по телевизора, после… липсата на сигнал по канал, който не приема излъчване и е свободен да приеме всякакъв шум от всякакви източници като късовълнови предаватели, радио…
— Слънчеви смущения — намеси се Марти, — искра от запалване на двигател…
— От Космоса — прошепна Райън, като отвори широко очи.
Леш се усмихна:
— Е, вие сте чели прекалено много фантастика.
— Какво, шегувате ли се? — Райън се разсърди. — Всичко това се случва с нас лично, а вие ми говорите за фантастика? Възможността сигнали от космоса да се получат от приемател тук не е толкова невероятна. НАСА има антени по цялата планета, които само чакат да приемат някакъв сигнал. А ние изпращаме сигнали дявол знае къде и кой може да знае откъде биха могли да предават именно по канал 81 в Куеста Верде, а не към Маунт Паломар.
— Говорейки за космоса — добави Марти, — какво да кажем пък за черните дупки?
— Какво за тях? — смръщи вежди Леш с такъв скептичен вид, който граничеше с язвителност.
— А ако тези хора имат една в собствената им стая?
— Това е идея — кимна Райън. — Малка черна дупка, която всмуква всичко, оказало се прекалено близо, всичко, което докосва хоризонта й и то всмуква в абсолютно друг пространствено-временен континуум.
Райън взе една от материализиралите се брошки и я вдигна към светлината.
— А после някои неща се оказват изплюти отново на другата страна, обратно в нашата скучна, стара вселена.
Леш поклати глава все още със съмнение.
Райън погледна към мястото под тавана, където се бе осъществило телепортирането:
— Ако това е изходът… то някъде другаде в тази къща трябва да има и вход.
Той погледна нагоре към заключената спалня.
Раменете на Леш се отпуснаха надолу.
— Жалко, че няма уред за измерване на изкривяванията на времето и пространството.
Райън кимна замислено и се зае отново с настройване на апаратурата си.
Времето минаваше. Къщата изглеждаше заспала по същия начин, по който изглеждат всички къщи през нощта. Д-р Леш кръстосваше напред-назад, просто за да не задреме. Както и останалите, тя бе спала малко за доста дълъг период от време и макар че все още адреналинът й оказваше мобилизиращо влияние, знаеше, че ако седне на едно място за по-дълго би могла да заспи просто от изтощение — а не можеше да си позволи да спи точно сега. Макар и пренапрегната, тя трябваше да се напрегне още малко, за да разгадае това нещо.
Тя усещаше колко отчаяно другите се нуждаят от сън и особено Дайан и Стив. Може би трябваше да им даде поне няколко часа почивка. Тя отиде до телевизора и изгаси мъртвешката бяла светлина.
Слаб глас се обади откъм сгъваемото легло:
— Моля ви, оставете го включен.
Беше Дайан.
Д-р Леш се усмихна, включи отново телевизора и се приближи до дивана. Роби спеше, а Дайан се бе надигнала на лакът.
Тя наблюдаваше приближаването на д-р Леш в мрака и неочаквано си спомни за любимата си баба, която идваше да я завие с одеялото, да й изпее приспивна песничка и да я полюлее, докато дойде приятният сън. Тя се усмихна почти през сълзи, когато Марта седна на края на леглото.
Дайан зашепна:
— Мога да си представя как изглежда всичко това през вашите очи. Наистина се притеснявам.
— О, глупости — Леш махна с ръка. — Ще ви кажа кое е притеснително — моето присъствие тук при такива мили хора. Парапсихологията не е специалност. Не се издават дипломи за завършване, не се издава документ за упражняване на професия. Аз съм професионален психиатър, който прекарва по-голяма част от времето си през последните дни в това хоби с духове. А това сигурно ме прави най-безотговорната 61-годишна жена, която познавам.
— Бяхте толкова смешна днес — ръцете ви се тресяха със скорост една миля в минута — неочаквано се разсмя Дайан, което й донесе облекчение и разтоварване.
Марта изпитваше същите чувства и също започна да се смее. Роби се събуди и затърка очи. Двете жени си зашъткаха, но продължиха тихо да разговарят.
— Все още не е свършило — предупреди Леш. — Аз съм направо ужасена. Не разбираме всички тези неща. Чувствам се като първия човек, когато за първи път е излязъл от гората и е видял луната. Започнал е да хвърля по нея камъни.