Преди няколко седмици започнах работа с обекта Т. Тя самата определя себе си, макар и с явна неохота, като медиум. Преди около 65 часа изследванията ни взеха обезпокоителен поврат. В онази вечер проследявахме в лабораторията честотата на електроактивността на ПГО-зоната на мозъчната й кора в корелация с наблюдаваните психични явления, когато неочаквано в наблюдаваната зона от мозъчната кора настъпи неудържимо разреждане. Никога дотогава не бяхме виждали подобно нещо. Едновременно субектът заговори с гласа на малко дете — очевидно насън. Моят колега д-р Райън Мичъл много проницателно забеляза, че честотата на въпросните мозъчни вълни варира в зависимост от положението на субекта. По-конкретно, когато лицето й бе обърнато в определена посока, наблюдаваните електрически пикове бяха много по-активни. Аналогията, към която можем да прибегнем в случая, е приемаща антена, която показва максимална чувствителност, когато е насочена точно към източника на излъчването.
— Правилно ли чух? — прекъсна я д-р Хофман от Медицинския факултет. Наистина ли намеквате, че МОЗЪКЪТ на тази жена приема съобщения, които сте успели да запишете на електроенцефалограма? — гласът му не бе презрителен.
— Засега не намеквам нищо. Просто представям данните, които сме събрали — в хронологичен ред. Когато свърша (тя наблегна на последната дума), ще приветствам всякакви обяснения, предположения и мерки, които някой може да предложи.
Хофман кимна в знак на извинение като непослушно момче, което са хванали да прави гримаса зад гърба на учителката. Леш продължи:
— По молба на субекта и тъй като обратът в хода на събитията бе толкова неочакван и необичаен, променихме останалата част от експеримента. Превърнахме го в ново своеобразно и уникално изследване по следния начин: на следващата вечер аз и двама асистенти с кола, оборудвана с електроенцефалограф и телеметрична техника проследихме посоката, в която се увеличаваше електрическата активност на мозъчните вълни у субекта от току-що описания тип — сякаш е антена в домашния ни приемник.
Хофман завъртя очи към тавана. Леш не му обърна внимание.
— Призори стигнахме до къщата на семейство Ф. от предградията, които изглеждаха силно разтревожени. Помолиха ни за помощ. Субектът Т. бе в състояние на изтощение, затова наредих на асистентите си да я доведат тук в болницата, а аз останах при семейството, с което бяхме установили контакт. В последвалия разговор те изразиха пред мен убеждението си, че къщата им е обитавана от нещо като полтъргайст.
Тук Хофман стана, усмихна се и демонстративно погледна стенния часовник.
— Ако ме извините, имам среща, за която в никакъв случай не бива да закъснявам.
И си тръгна, последван от двама сътрудници на факултета му и двама студенти-медици. Леш изчака да излязат, преди да продължи.
— Полтъргайст, за онези от вас, които не са запознати с термина, означава „шумен или трополящ домашен дух“. Г-н и г-жа Ф. ми описаха епизоди, при които картини са падали от стената, ветрове са духали в затворени стаи, чувало се чукане, лампи светвали сами и т.н. Но съвсем разбираемо най-тревожен за тях бе фактът, че петгодишната им дъщеря е изчезнала. И още по-смущаващо — че я ЧУВАТ. В телевизора. Разбира се, тя не присъстваше физически вътре, само гласът й. Освен това нещо като неясно изображение се появяваше на екрана, когато апаратът бе настроен между два канала. Казаха ми, че най-добър е ефектът при ултрависоките честоти. Бяха обезумели. Не знаех какво да мисля. Но след като бях стигнала толкова далеч, реших да отида докрай — какъвто и да е той. И така, вечерта инсталирахме в къщата необходимата апаратура — видеокамери, анализатори на йонния поток, магнитометри, инфрачервени обективи и пр. Целият инструментариум на моите изследвания. Това, което видяхме и най-сетне успяхме да запишем, ме накара да се замисля, но както вече казах, просто не зная какъв извод да направя. Първо изследвахме стаята, в която се предполага, че е изчезнало детето. Или поне се опитахме да я огледаме. Предметите в нея се движеха, по-точно летяха, и то с такава скорост, че не можехме да влезем. После г-жа Ф. установи връзка с дъщеря си Керъл Ан чрез телевизора в дневната. Всички чухме гласа на момичето от апарата. Същият детски глас, с който случайно бяхме чули да говори субектът Т. предишната нощ. Момиченцето каза, че вижда ярка светлина. Посъветвахме я да стои настрана от нея. Но за това след малко. След това станахме свидетели на поредица материализации.