— Татко, може ли тази вечер да остана да спя у Хедър? — запита Дейна.
— Не, докато не видя, че си свършила с геометрията…
— Е-е, ама това не е честно, аз…
— Животът не е честен. Това е урок, който трябва да се усвои. Всъщност, не можеш да отидеш у Хедър, дори и да си довършиш домашното. Какво ще кажеш?
— Мамо — захленчи Дейна.
— Напиши си по математика и ще видим — уклончиво каза Дайан. — Сега не може ли да имаме малко спокойствие за разнообразие? — в гласа й се долавяха остри нотки.
— Подайте ми спокойствие, моля — пропя Роби.
Последва пауза, после, съвсем неочаквано, всички се разсмяха. Напрежението спадна. Човек можеше да бъде и магьосник на рождения си ден.
Всички се почувстваха още по-добре, след като наистина хапнаха по нещо — цял ден само торта и газирана вода за малките деца и бира и „Доритос“ за големите деца — това не бе допринесло за ничие настроение. Е. Бъз усети, че е време да потършува под масата за остатъци.
При сервирането на второто Дейна разказваше за училище, Дайан говореше възторжено за последната книга по текстилен дизайн, която бе прочела, а Стив се шегуваше дори по повод на Тътхил.
— Този тип сигурно е най-големият досадник, който някога се е раждал. Струва ми се, че той използва дистанционното само за да ме ядосва.
— Как става това, татко — да превключваш каналите толкова далече? Това като някакъв фокус ли е?
— Това е… нещо като радиовълните, Роби. Хората изпращат тези електрически сигнали отдалече, радиото ги приема и ги превръща в музика. И то е същото. Дистанционното управление просто изпраща електросигнал, който минава по електросхемите в телевизора и ги кара да превключат на друг канал. Всичко това е електроника.
— Аз пък си мислех, че електричеството пуска искри.
— Понякога да. Понякога обаче то просто подава сигнали, които минават по въздуха и не се виждат.
— Като духовете ли?
— Нещо такова. Да. Като добрите духове.
— Като Каспър.
— Аз сънувах духове — каза Керъл Ан с широко отворени сини очи.
— Страшни ли бяха, Керъл? — запита Дейна.
— М-м-м, те също бяха добри духове.
— Какво се случи в съня ти, миличко? — подпита я Дайан.
Тя винаги подтикваше децата да й разказват сънищата си. Сънищата са прозорец на душата, казваше майка й и тя още вярваше в това.
— Вървях в парка и тези хора плуваха между дърветата и искаха да си играят с мен, но не можеха да видят къде съм, а аз не им казвах, а те харесаха новата ми рокля, но се страхуваха от грозния човек и аз исках да си тръгна, но започнах да падам.
— Знаеш ли какво казва Фройд за сънищата с падане, мамо? — попита Дейна.
— Не, какво казва?
Дейна само повдигна вежди и пак ги пусна.
— Много интересен сън, сладката ми — каза Стив. — Хората в чаршафи ли бяха облечени, като духовете?
— М-м-м, носеха най-различни смешни дрехи.
— Искаш да кажеш като палячовци?
Роби изведнъж се стресна при тези думи, които му напомниха случката е палячото сред тухлите в задния двор. Той несъзнателно потърка пръста си.
— Не като палячовци — Керъл Ан тръсна глава. — Като картинките в книжката на баба.
Стив смръщи вежди и погледна Дайан.
— Албума на майка ти?
— Да, да — закима Керъл Ан. — Бума.
Дейна се ухили, Роби се плесна с ръка по устата.
— Стига, вие двамата — смъмри ги Дайан и се обърна към Керъл Ан. — Казва се ал-бум, мъничката ми, не бум. Албум.
Дейна размаха мигли.
— Тя просто е проявила библиомания, майко.
— А ти можеш да престанеш да се правиш на по-голяма, отколкото си, ставаш досадна. Можеш също така да прибереш масата.
Дайан струпа две чинии пред по-голямата си дъщеря.
— Да, майко — прибягна Дейна до най-изтънчената си интонация, закрепи четири чинии върху главата си и като се обърна, каза:
— Съвършена стойка, величествена елегантност и грация — и отиде към кухнята, без да изсипе дори едно грахово зърно.
Роби скочи и запристъпва след нея, като се кълчеше смешно.
— Добре, стига толкова. Помогни на сестра си, Роби — каза Стив.
Роби се върна при масата и събра сребърните прибори. Дайан кимна с глава към Керъл Ан:
— Представяш ли си колко са я впечатлили тези стари фотографии. Някои са на прабаба ми и прадядо ми. Може да има дори и на прапрадядовци и баби.
Стив се усмихна на Керъл Ан.