Тук д-р Леш отвори куфарчето си и раздаде някои от трофеите си.
— Тези предмети буквално се появиха във въздуха пред нас и паднаха на пода.
Публиката замърмори.
— После се случи следното — тя извади няколко увеличени снимки с размери 8 на 10 инча. Един от асистентите ми ти бе качил на горния етаж, за да проучи възможността в къщата да има замаскиран предавател, излъчващ гласа, който чувахме. В процеса на проучването асистентът изпитал остро болезнено усещане за ухапване в хълбока.
— Ухапване ли казахте?
— Ухапване по хълбока, като практически липсваше видима причина за подобно усещане. Но като го огледахме след няколко минути, открихме тези следи от зъби и ги фотографирахме… сега ще ги видите.
Д-р Леш раздаде снимките на хълбока на Марти.
— Както може те да се убедите, изглежда, са оставени от долна челюст с размери приблизително 12 инча, в най-широката й част. Взехме проби и за аеробни, и за анаеробни бактерии. До тази сутрин нищо не поникна в аеробните култури. В анаеробната среда се развиха две дребни непознати форми, които живяха само няколко часа. В момента продължават антигенните изследвания. За всеки случай имунизирахме пострадалия срещу тетанус. На този етап решихме да се въздържим от имунизацията срещу бяс, макар че трябва да подчертая, ухапването, изглежда, е от челюст на някакъв вид бозайник. Решихме да я отложим, поне временно, с надеждата, че ще успеем скоро да намерим животното и да разберем дали е заразено.
Хората около масата разглеждаха снимките с различна степен на объркване, недоверие или безразличие. Леш премина към същината на доклада си.
— След това видяхме — подчертавам, всички ние видяхме появата на… същества… неземни видения, чиято природа ми е трудно да опиша… Дори се колебая дали да ги споменавам, защото не успяхме да получим никакво документирано доказателство за съществуването им. Говоря за тях само защото наистина ги видях. Отначало се появиха три. Най-точно мога да ги сравня с пламък, сянка и дърво. Взаимодействаха предимно помежду си, по начин, недостъпен за моето разбиране. Останах с впечатлението, макар че сигурно съм склонна към антропоморфизъм, че участват в нещо като ритуален танц. Честно казано, имам много бегла представа колко е продължил този епизод трябва да призная, че бях изумена. И накрая, докато това ставаше в дневната, успяхме наистина да направим видеозапис на може би най-необикновените събития през тази необикновена нощ.
Леш намали осветлението, извади двете касети и ти постави във видеомагнетофоните под двата монитора. Някой от другия край на масата измърмори:
— Студио „X“ започва…
Леш включи видеомагнетофоните. Когато записите свършиха, си тръгнаха още петима. Всички мълчаха. Най-сетне д-р Льо Мей от катедрата по психиатрия заговори с меко южняшко произношение.
— Марта, какво точно се опитваш да кажеш?
Леш седна и свали очилата си.
— Само ако знаех! — усмихна се тя.
Льо Мей продължи:
— Виж, склонен съм да вярвам в много неща, но това… — той махна с ръка към телевизорите — това е прекалено, не ти ли се струва?
— Доста, бих казала — уморено кимна Марта.
— А не ти ли е минавало през ум, че е много вероятно да си станала жертва на измама — най-вероятно от твоя субект в съучастничество с онова семейство? С помощта на магнити, които придвижват предмети, радиопредаватели, които излъчват гласове, и холограми или просто скрити огледала? Това напълно би обяснило всичко, което току-що видяхме на твоите записи. Не мислиш ли, че най-вероятното и най-користното обяснение на всичко това е, че е чудесен, съвършен фокус на майстор-илюзионист?
Леш разтърка очи.
— И аз щях да мисля така, ако не бях го видяла сама.
Льо Мей се усмихна — усмивката му не бе лишена от симпатия, и стана.
— А сега наистина ме чака важна среща. Благодаря за демонстрацията! — И той си отиде, заедно с още неколцина.
— Е! — усмихна се Леш, оглеждайки оредялата публика. — Значи останахме само най-закоравелите!
Чуха се одобрителни смехове. Някой запали лампите.
— Не бива да намесваме полтъргайст в цялата работа! — заяви Рехт. — Може би детето има психокинетични способности. Може би се открила и самата тя предизвиква тези явления?
— Аз НЕ ВЯРВАМ в психокинезата! — възрази му Шафър от другата страна на масата.
— Е, аз пък НЕ ВЯРВАМ В ПРИЗРАЦИ! — отвърна раздразнен Рехт.