— Не, но може да го носи на погребението си. Това е стар трик на погребалните агенти. Не позволява на челюстта на покойника да зейне внезапно точно по време на бдението. Спестява доста уплаха и припадъци.
— Е, ефектът бе точно обратен, когато се появи снощи.
Фароу присви очи.
— И къде точно в къщата се телепортираха тези предмети?
— В дневната — и то цветно! Да бяха насочени камерите…
— Значи точно там, където е била струпана цялата ти техника — разните монитори, кинескопи и прочие джунджурии?
— Да, но накъде биеш?
— О, не знам. Просто това ми напомни дискусиите от едно време за връзката между подобни явления и разните видове електромагнитни вълни. Ето, ти ми казваш, че си попаднала на тези хора, защото Танджина приемала вълни от определен вид. Между другото, трябва да я посетиш, тази сутрин тя имаше неприятно преживяване. След това твърдиш, че изчезналото дете се е виждало и чувало на неизползван високочестотен канал. И накрая заявяваш, че си открила билокационна точка, в която са се появили тези неща, в стая, в която трябва да е гъмжало от всякакви електромагнитни излъчвания с най-разнообразни честоти. Кой знае, може би тези неща са се зародили точно от сливането на лъченията на цветните телевизори?
Д-р Фароу сърдечно се усмихна на Марта:
— Това е прощалният ми изстрел!
Те докоснаха ръце за миг.
Добре каза Марта и стана, — прав сте. Трябва да видя как е Танджина. Благодаря ви, че се грижихте за нея вместо мен. После мога да подремна два часа, защото твърдо обещах на Фрийлингови, че ще се върна, преди да се стъмни. Това е.
Тя го целуна по бузата и вдигна очи в престорена мелодраматична гримаса.
— И нека Силата бди над нас!
— Чух, че си имала малък инцидент тази сутрин — гласът на д-р Леш звучеше загрижено. — Проблеми с кръвообращението, според лекуващия лекар. Той твърди, че вероятно си се изправила прекалено бързо, след като си лежала толкова часове.
Танджина само погледна Марта в очите и не отговори.
— Е! — не отстъпваше Марта. Така ли беше?
— А вие как мислите? — проговори най-сетне Танджина. Същият въпрос, който Леш бе задала на Фароу преди час.
— Аз питам теб! — настояваше Марта.
Танджина затвори очи. От едното ъгълче се стече сълза.
— Няма ли лек за моята болест?
— Значи пак си имала контакт? С детето?
— Не можете да разберете. Вината не е ваша, просто не можете да разберете каква болка ми причинява да виждам неща, които бих предпочела никога да не са попадали пред очите ми. Да се боря в задушаваща прегръдка с чудовищата от сънищата на други хора. Знаете ли, аз не избирам виденията си — те ме избират. И никога не мога да ги забравя, след като веднъж съм ги видяла. Сякаш съм изгонена завинаги от рая. Господи, как завиждам на слепотата ви!
— Момиченцето… добре ли е?
Танджина въздъхна.
— Да. Засега да.
Леш виждаше напрежението по лицето на жената.
— Ние… и ние преживяхме страшна нощ в Куеста Верде — каза тя. — Видяхме съществата, за които говореше в… съня си. Сянката, човекът-огън, живото дърво…
Танджина обърна глава към нея:
— Вие сте ги видели? Фантабел и Сеаду? Къде?
— В дневната стая на къщата — Леш поклати глава. Едва вярваше на собствените си спомени. — Бяха толкова…
— О, колко нагли са станали — Танджина мислеше на глас, — щом се осмеляват да идват тъй дръзко в нашата плоскост. Толкова безочие трябва да е било подсторено. Всички са били докоснати от диханието на Звяра. Няма никакви съмнения.
— Звяра? — На Леш й се стори, че вижда нещо с крайчеца на окото си. Бързо извърна глава, но нямаше нищо.
— Два пъти досега — поде Танджина, — в пътешествията си до страната на сънищата срещах Великото Зло близо до детето. Той не е владетелят на това измерение, но все едно, има голяма власт. Огромна сила. Тази сутрин го видях почти ясно. Преследваше момичето. Яви ми се в различни форми, та в слабостта си да изгубя пътя от страх. Този път се спасихме — и аз, и детето. Но Звяра запазва мощта си. Той има непреодолимо влияние над жалките създания в онази вселена. Той е творение на Ужаса.
Леш си спомни призрачната жена, спускаща се по стълбите, заобиколена от свитата си, спомни си как тя бе започнала да се преобразява и почти се бе превърнала в нещо гнусно. Нещо чудовищно.
— Два пъти досега почти го съзрях — продължаваше Танджина. — Третия път ще го победя.