— Бих искала да разгледам къщата — каза сериозно. Тя се бе съпротивлявала срещу този последен момент, от все сърце бе искала да избегне финалния сблъсък. Той таеше толкова болка и ужас — тази болест, от която така се стараеше да се излекува, това болезнено съпреживяване, което й причиняваше толкова страдания, тази мълниеносна парапсихологична чувствителност към духовете на живи и мъртви. С такава страст се бе борила срещу настъпването на този последен час. И все пак, след като веднъж вече бе дошла тук, тя бе напълно готова за бой. С всичките оръжия, които й бяха дадени. Като наемните войници тя владееше отлично занаята си и когато не тормозеше душата й — дори му се наслаждаваше.
— Разбира се! — каза Стив. Той стана и миг след него същото стори Дайан.
Танджина вдигна предупредително ръка.
— Сама, ако обичате!
Фрийлингови колебливо седнаха. Танджина потъна в дебрите на къщата.
Леш успокоително говореше на Дайан:
— Повярвайте ми, тя е блага душа. Именно тя ни доведе при вас първия път.
— Тя и осцилоскопът! — съгласи се Райън.
След като Марти си бе тръгнал, той бе развил собственическо чувство към апаратите, струпани в стаята.
Леш се усмихна.
Да. Бракът на техниката и духа. Сигурно в това се крие някаква поука, чудя се каква!
Танджина бързо отхвърли стаите на долния етаж. Кухнята, трапезарията, дневната, кабинетът, коридорът, килерът, антрето. Вярно, имаше някои интересни места — по-специално коридорът и задната част на кухнята, но това бяха дребни грижи, несравними с основния проблем — съсиреци от мрак. Без да губи повече време, тя се изкачи по притъмняващите стъпала към втория етаж.
Стаята на Дейна също не бе забележителна с нищо. После Танджина тръгна по дългия тъмен коридор към голямата спалня. Стаята силно миришеше. На стената над леглото — видимо за вътрешното зрение на Танджина, имаше петно. Капеща жива следа, от гнойното му сърце във всички посоки излизаха радиални лъчи. Следа на огромен паяк-тарантула. На Танджина й призля, и самото легло бе омърсено. Цялото бе просмукано от кален цвят и кален мирис. Тя усещаше ясно, че нещо мъртво и отдавна разложено бе лежало в него неотдавна. Лежало бе и бе оставило след себе си зловонните си секрети. Танджина узна достатъчно за тази стая. Решително излезе в коридора и застана пред съседната стая. Тя бе затворена и вратата бе заключена.
— Защо тази врата е заключена?
Стив погледна нагоре. Понечи да отговори, после му хрумна друга идея. Бавно затвори очи и се съсредоточи.
— Отговори й! — прошепна Дайан.
— Точно това правя! — отвърна й също с шепот и продължи да се напряга вътрешно.
След миг Танджина се появи на горния край на стълбите.
— На живите ли говоря? — повтори нетърпеливо.
Стив се отпусна и отвори очи.
— Съжалявам! — извика в отговор той. — Това е стаята на сина ми и дъщеря ми.
— Според нас тя е сърцето на къщата добави д-р Леш.
— Тази къща има много сърца — каза Танджина, обръщайки се, и потъна отново в тъмнината.
Стив се приближи до д-р Леш и тихо каза:
— Опитвах се да отговоря наум, но тя не ме чу. А вие твърдите, че е изключителна ясновидка.
От горния етаж се чу викът на Танджина:
— Не бива да се съмнявате в мен! Това е много важно!
Смутено се спогледаха. Минута по-късно ясновидката от ново извика:
— Д-р Леш, бихте ли се присъединили към мен тук горе, моля!
Д-р Леш се извини и пое нагоре. Стив и Дайан се сгушиха пред телевизора, а Райън продължи да проверява периодично показанията на уредите.
Леш и Танджина стояха в детската стая. Вратата вече бе отворена. Вътре бе тъмно и тихо.
— Това е стаята! — каза Танджина.
Леш кимна:
— Сега е тихо.
— Звяра малко го е страх от мен! — намигна Танджина. — Не много, разбира се, но както вече казах, накарах го да се позамисли!
Леш вдигна вежди:
— Би ли могла да ми го опишеш по-подробно!
— О, да! Ние се опознахме доста отблизо, преди да премерим сили!
— И каква е природата му?
— Променлива като Протей! Някога, струва ми се, е бил човешко същество. А сега е доволен от извратената си същност. Не желае да се върне назад, нито да продължи напред, ако би могъл. Обсебен е от порочната си личност. Виждала съм го и преди в други форми. И сега го срещнах отново.