— И какво се случи, когато се изправихте един срещу друг? Какво каза той? — Леш бе заинтригувана, очарована. Това бе извън нейната територия, но след всичко, което бе видяла, вече не бе сигурна къде е истината. Сега бе само наблюдател.
— Не искаше да дойде при мен! — поклати глава Танджина. — Прекалено погълнат е от себе си. Трепери над изгубената си душа, както скъперник брои златото си. Но е посегнал да заграби прекалено много и това ще бъде падението му. Няма да отстъпи онуй, което владее, дори за да се спаси. Премерихме сили — той и аз. И кълна се, той е страховит! — Очите й се присвиха. — И аз не му отстъпвам!
— И как ще постъпим с този Звяр!
— Ще видим. Възможни са няколко начина. Зависи от тези хора — тя посочи надолу.
— Те са силни!
Танджина безизразно кимна.
— Тогава ще видим.
Заедно слязоха долу. Танджина дръпна Дайан, която се бе свила на пода до един стол, и тя застана на колене.
— Дай ми ръката си, дете!
Дайан се поколеба, погледна д-р Леш.
— Хайде, няма да те ухапя!
Сега Дайан бе наравно с очите й. Тя сложи ръце в ръцете на Танджина.
Тихо, за да я чуе само Дайан, Танджина каза:
— Дъщеря ти е жива — тук, в къщата!
Дайан захлипа и не спираше да плаче: от тъжната радост, че някой друг потвърждава жестоките й надежди. Танджина я прегърна, потупа я по главата. Стив понечи да се приближи, но Танджина го спря с жест на ръката си.
— Чаша вода! — прошепна тя.
Той се скри в кухнята.
— Къде ставаха материализациите? — попита Танджина д-р Леш. — Искам да кажа случаите на билокация.
Леш посочи във въздуха на около метър над главата й.
Танджина кимна.
— Силно усещане ми говори, че изходната точка е в гардероба на детето. Горе.
Дайан закима утвърдително с глава.
— Да, и аз усещам същото.
— А, сега, дете! — каза ясновидката, като държеше Дайан на една ръка разстояние. — Ще бъдете ли силна? Заради мен, заради дъщеря си? Не мога да сторя абсолютно нищо в този свят без твоята вяра и любовта към децата!
— Да! Повярвайте ми, ще бъда!
— Ще се подчиниш ли на всичко, което кажа! Дори ако противоречи на разума ти, на всичко, в което вярваш?
— Да! О, да! Моля ви!
Танджина замълча и се замисли за миг. Заговори, най-напред само на Дайан, а после на цялата група:
— Керъл Ан не е като… тях. Тя е живо присъствие в тяхната духовна, но свързана със земната плоскост. Привлича ги онази част от нея, която е различна от тях — нейната жизнена сила. Тя е много ярка. Излъчва собствено сияние. Светлината й означава живот — споменът за любовта, за дома, за земните удоволствия — неща, които те отчаяно желаят, но никога не могат да притежават.
— Жената, която чака! — отрони д-р Леш. — Майката на техния копнеж. Жената-дух.
Танджина кимна.
— Почти съм убедена, че тази жена е въплъщението на непостижимите им мечти. Но точно сега дъщеря ви най-силно им напомня за светлината на любовта — споменът им за нея е неясен, но силен. И светлината й е тъй ярка, че ги отклонява от истинската светлина, която е предназначена наистина за тях. О, да! И аз я видях веднъж при пътешествията си до онзи свят! Светлината, която за тях е вратата към вечния покой. Но те са останали слепи за нея — за тях тя е останала скрита, а сега вниманието им допълнително се отклонява. Разбира се, тези души, които по някаква причина, каква то и да е, не са намерили покой, не съзнават, че са мъртви.
— Знаете ли защо нямат покой? — с дрезгав глас попита Стив.
В мисълта му нахлуха видения — спомени за гробища, за изровени трупове. За да се разчисти място за къщата му. Неговата бе първата, построена тук.
— Причината не е важна — Танджина пренебрегна въпроса му. Нямаше връзка с онова, което трябваше да стане.
Стив сам си отговори едва чуто:
— Мисля, че аз зная защо.
Танджина не се интересуваше от причините.
— Няма значение. Важен е ФАКТЪТ на тези души, те са лишени от съзнание в смисъла, който ние разбираме. Пребивават във вечно състояние на сън — като кошмар, от който не могат да се събудят. Те живеят в сън — те СА сън. Някои хора, някои от нас тук — например аз или дъщеря ви — могат да ти виждат в СВОИТЕ сънища. Някои от нас могат да сънуват сънищата, в които тези души съществуват. И дъщеря ви, и аз имаме едни и същи сънища, но сега тя се е изгубила в тях и трябва да я върнем обратно.