— Преминете отвъд, деца! — извика Танджина. Десетки духове се устремиха към извора на светлината, някои се блъскаха в момиченцето и я изпреварваха. — В светлината има покой!
През грохота на бурята в спалнята до Стив долетя ехото от думите на Танджина. — Влезте в светлината!
За Стив това бе измяна.
— Не! — изрева гой срещу дребничкото безпомощно тяло на пода. — Ти каза, че не бива! Каза, че трябва да се пазят от светлината!
В ужаса и объркването си, изтормозен от чакането, той реши, че е пропуснал момента. Стори му се, че вижда как Танджина води жена му и дъщеря му в опасната светлина и отвъдното. Предадени и завинаги изгубени. Задушаващ вопъл се изтръгна от гърлото му. Започна да тегли опънатото до скъсване въже.
— Дайан! Керъл Ан!
Крясъкът му надви шума на бушуващата буря, дочуха го двамата, застанали нащрек на другия край на въжето и се спогледаха объркано. Проникна дълбоко в транса на Танджина и болезнено рязко я върна обратно в стаята. Тя изпищя:
— Стивън, не още! Райън, дърпай! Дърпай!
Стив продължаваше да тегли въжето. Изведнъж взрив от електрическа енергия експлодира в гардероба и бързо премина в тихо, гърлено ръмжене. Ръмженето се спусна до най-ниските регистри на звука, достъпни за човешкия слух, после започна да се усилва, докато най-напред стаята, а след нея цялата къща се затресе до основите.
В този миг Стив вдигна поглед и видя лицето на Звяра бавно да се оформя в светлината на дрешника. Като череп на човекоподобна маймуна, то имаше огромни очни кухини, издадена долна челюст, хищни зъби. Напрегнатите му жилести мускули бяха изкривени в отвратителна гримаса, оголваща зъбите му. Като на луд се стичаха лигите му, лице на питекантроп, но кучешките му зъби бяха досущ като бивни, а в носната му кухина се белееше кост. Запълни вратата на дрешника от край до край. Злобно разтвори гнусните си челюсти. Издуха мизерни звуци през дървената решетка на прозорчето на вратата, изпълни стаята със зловонен газ. Главата започна да излиза.
Стив замръзна. Упорито, въпреки ужаса, против разума си, стискаше въжето. Стискаше го здраво — като последен акт на волята си.
Райън и Марта теглеха с всички сили своя край. Десетки искри от електрически заряди разцъфтяха над главите им. Първичен родилен вик отекна в дневната. Появи се вихър от светлина в билокационната точка въртяща се спирала със светеща мембрана в дъното, и изведнъж в центъра на водовъртежа изплува Дайан, прегърнала Керъл Ан. Централната мембрана се изду, като пред родилен напън на зародиш, и изведнъж двете фигури я пробиха и се търкулнаха на пода сред бликналата желатиноподобна родилна вода и дъжд от искри. Светлинният водовъртеж изчезна. Двете бяха обвити в розово желе от глава до пети. Райън развърза въжето от кръста на Дайан, докато Стив дотича при тях. Танджина го следваше изнемощяла.
Всички плачеха. Страстно се прегърнаха за миг, дълъг като вечност. Стив грабна. Дайан и Керъл Ан и ги понесе към банята. Нежно ги сложи в топлата вода във ваната, която Танджина то бе накарала да приготви… отдавна, толкова отдавна, сякаш цял живот бе минал оттогава.
Водата се разпенваше и пускаше мехури, почервеня и замириса остро, докато гелообразното вещество се разтвори и измие от телата им. Все още плачеха. Райън изтича да вземе портативната видеокамера, за да заснеме странното вещество, Марта и Танджина стояха на вратата, опрени една на друга.
— Здрасти, тате! — изписука Керъл Ан. — Тя току-що се бе събудила от дълъг страшен сън и после щеше да му го разкаже.
— Слава богу! — прошепна Дайан през сълзи. — О, боже, благодаря ти!
Косата й бе побеляла.
Тримата седяха във ваната, все така прегърнати. Танджина се облегна на вратата изтощена. Сега и тя можеше да си почине.
— Тази къща сега е чиста! — промълви тя.
Леш с труд проговори:
— Откъде… знаеш?
— Детето бе връзката. Докато тя оставаше в онази астрална плоскост, вратата между двата свята бе отворена. Тела можеха да влизат и излизат по своя воля там, където преди можеха да пристъпят само духове. Но сега тя е тук и отворът е запушен. Звяра няма да се връща повече, уверявам ви. Той загуби повече, отколкото бе спечелил, отваряйки проход между двата свята. Може би дори е ослепял. Не, той си отиде и няма да се върне!