Керъл Ан не спираше да пищи.
Задният двор се люлееше от странен локален сеизмичен трус. Земните недра бълваха мъртъвци като мехури във вряща тлъста каша, Дайан се бе вцепенила от ужас и мозъкът й бе напълно изключил. Отново и отново се опитваше да се изкачи по стръмния хлъзгав склон на изкопа и всеки път се свличаше обратно в калта при извиращите трупове. Най-сетне успя да се добере до плиткия край на басейна, местейки краката си като автомат, протегна ръце да се хване за ръба, за да се изтегли, когато нещо я сграбчи за китката. С един замах я вдигна във въздуха. Дъхът й секна.
Бе съседът г-н Тътхил.
— Вижте! — крещеше г-н Тътхил, докато измъкваше Дайан от ямата. — Вижте това в басейна! Боже мой!
Притича г-жа Тътхил, стиснала чадър в ръка.
— Децата ви! Чуйте! Какъв е този шум?
От прозореца на втория етаж се чуваха пронизителните писъци на Роби и Керъл Ан. Той пламтеше с неземна светлина в дъждовната нощ.
— Трябва да ги измъкна оттам! — извика Дайан и се затича към къщата. Г-н Тътхил понечи да я последва, но жена му го спря, като решително заклати глава.
— Не ходи там! В тази къща стават странни неща.
— Но дечицата… — възрази той.
— Остави ги, ти казвам! — сряза го тя. — Просто нямаш представа какви неща стават там. Какви неща съм чувала — косата ти да настръхне! Може да са наркомани или извратени, може да имат оръжие, кой ги знае! Ти гледай себе си!
Въпросът бе приключен. Все пак звуците бяха прекалено ужасни, за да бъдат игнорирани съвсем.
— Е, не ме е грижа, ще се обадя в полицията! — заяви г-н Тътхил.
Обърна се, решително смръщил вежди, и закрачи обратно към собствената си къща. Г-жа Тътхил го настигна и скри главите на двамата под чадъра.
Дайан се втурна по стълбите. Вратата на детската стая бе затворена. Ярката светлина струеше над прага. Открехна я и в миг бе засмукана. Вътре бе като в ураган. Роби и Керъл Ан се бяха вкопчили в таблите на леглата — страхът удвояваше силите им, и телата им бяха почти в хоризонтално положение, брулени от вятъра. Всички останали предмети летяха и бясно се въртяха във въздуха, а безмилостният килер ги поглъщаше един по един.
— Роби, хвани се за ръката ми!
Момчето протегна едната си ръка към Дайан, а другата не изпускаше леглото. Инч по инч Дайан напредваше срещу стената от вятър, който духаше срещу нея. С трясък столът се предаде на притеглянето на дрешника. След него бяха повлечени и леглата. Нещо, което много приличаше на слюнка, започна да прелива по краищата на зейналия като пещера кладенец. Залитайки, Дайан успя да направи още една крачка напред и да хване китката на Роби.
— Хвани ръката на сестра си, Роби! Хвани я! — Тя стискаше ръката на сина си в бушуващия ураган с онази почти свръхчовешка сила, позната на всяка майка, чийто деца са изпаднали в смъртна опасност.
Роби и Керъл Ан протягаха ръце един към друг. Пръстите им почти се докосваха. Един могъщ напън, едно дълбоко вдишване на дрешника и леглата изхвърчаха изпод децата и пропаднаха в пастта му. В мига, в който ръцете на Роби и на Керъл Ан се сключиха и Дайан ги издърпа вън от стаята.
Полуносейки, полублъскайки ги пред себе си, тя ги повлече надолу по стълбите. Бяха вече по средата, когато стъпалата започнаха да се огъват като при земетресение, събаряйки и тримата. Те се стовариха по лице на площадката.
Лявата вежда на Дайан бе разцепена и кървеше. Замаяна, с усилие, като в забавен кинокадър, тя поведе децата към предната врата. Бурен насрещен вятър ги блъскаше назад.
Точно тогава колата на Тийг спря пред входа на Фрийлингови. Стив и Тийг изскочиха от нея и пред очите им се разкри апокалиптично зрелище: ярка светлина се излъчваше от втория етаж на къщата, външните стени започваха да се пропукват, през покрива се просмукваха струйки дим, цялата сграда вибрираше с ужасяващ свръхестествен звук и земята около нея се тресеше.
Устата на Тийг увисна отворена, Стив изтича по стъпалата пред входа. Докато той тичаше нагоре към вратата, Дайан я отвори отвътре. Децата стояха до нея. Но преди да успеят да излязат, циментът на външното стълбище се пропука, в гейзер от пръст изхвръкна инкрустиран ковчег, посипаха се трески и камъни и вратата отново се затръшна. Дайан побягна навътре в къщата и повлече децата по коридора.