Тъкмо влизаха в кухнята, когато подът се изду пред нея и се разпукна с ужасяващ стон. Още два ковчега изригнаха изпод строшените плочки. Капаците им отхвръкнаха, разсипвайки изгнили и разложени трупове. Единият се килна върху Дайан. Тя издърпа децата покрай неочакваното препятствие и продължи към задната врата. Цялата задна стена изведнъж се срина, като едва не ги смаза под отломъците, взривена от лицето на Звяра. Дайан заобиколи и заедно с децата изтича през дупката в срутената стена, която зееше под огъващите се греди, навън в стенещата нощ.
В това време Стив се бе втурнал да заобиколи къщата, за да се опита да влезе през задния вход. Взрив от кости, кал и гниеща пръст го събори, когато завиваше зад първия ъгъл. Докато изтребваше с нокти зариналата го мъртва плът, за да си пробие път, вдигна поглед и видя Тийг, който бе застинал с отворена уста.
— Преместил си гробищата, а! — закрещя Стив. — Но телата остави, нали? Копеле такова, оставил си телата и само си махнал надгробните камъни!
В този момент пред къщата спря още една кола. От нея слезе Дейна с двама младежи. Тримата се спряха и зяпнаха от учудване.
Дъждът вече спираше и съседите наизлизаха по вратите да видят какво е това безредие. А безредието се засилваше.
Всички прозорци на къщата на Фрийлингови едновременно експлодираха, разкъсани от гигантски струи светлина. Цялата къща застена.
Дайан и децата се появиха иззад ъгъла на къщата, устремени към входната алея. Земята избълва още два ковчега, които преградиха пътя им. Дайан заобиколи падащите трупове и се хвърли с децата към семейното комби, паркирано отпред. Стив видя накъде тичат и викна на Дейна. Тя скочи на задната седалка, докато той се плъзна зад волана. След миг останалите бяха при тях. Стив запали мотора и рязко потегли назад точно в мига, когато още един ковчег изригна през асфалта пред тях. Гумите на колата изсвистяха, тя се заби в задницата на каросерията на Тийг и я изблъска на улицата. Стив трескаво превключи на предна и натисна педала до дупка — те прелетяха покрай Тийг, който все още стоеше там.
Но не за дълго. До него ливадата се разцепи, искри се посипаха от скъсаните електрически кабели и отвътре изскочи ковчег. Разложен труп се срина върху Тийг и двамата заедно рухнаха в черната кална дупка.
Други три ковчега експлодираха във фолксвагена на Тътхилови и го събориха на улицата, като накараха Стив рязко да завие, за да избегне сблъскването, при което изгуби контрол над колата. С остро скърцане удари спирачките и тъкмо навреме, защото около близкия пожарен кран земята изхвърли още трупове, които преградиха пътя. Стив изскочи от колата, за да ги разчисти. По него се стичаха кал, кости и вода от шуртящия кран. Зад него невероятен гъргорещ звук започна да се усилва, докато се извиси в оглушително кресчендо. Обърна се да види какво е това. Бе къщата му.
Прозорецът на детската стая светеше с някакъв невероятен блясък. Къщата започна да се огъва навътре, засмукана от всеядния дрешник, Стив гледаше зашеметен.
Удар със страшна мощ събори всички плочи от покрива, струйки ектоплазмена пара като изкривени пръсти се протегнаха към небето и изчезнаха. Миг по-късно останалата част от къщата започна да се свива в онази точка на пространството, на около пет метра над земята, където бе стоял дрешникът на децата, докато се скри цялата. Там, където по-рано бе къщата, сега имаше само празно пространство. Настъпи тишина.
Стив замаян се върна в колата. Керъл Ан и Роби още плачеха истерично и Дайан се опитваше да ги успокои. Дейна продължаваше да гледа през прозореца, не вярвайки на очите си. На улицата цареше хаос. От къщите извираха хора, от дворовете излитаха коли. Пристигна полицията. Спуканата тръба на газопровода свистеше, от скъсаните жици с високо напрежение хвърчаха искри, десетметрова водна струя биеше от счупения кран. Всичко бе потънало в трупове, ковчези, кости и мръсотия.
Само Фрийлингови седяха неподвижни в тъмното комби посред хаоса.
Стив подкара, зави около ковчега, който блокираше пътя, стигна до първата пресечка и сви зад ъгъла. Истерията в колата бавно утихваше, докато Стив ги отвеждаше все по-далеч и по-далеч от мястото на… каквото и да бе. Нощта се проясняваше. Луната надникна иззад един облак, когато колата на Фрийлингови мина покрай последния крайпътен знак в края на града: