— Първи целувки за нощта — промърмори той също като наближаващ гръм.
Целунаха се. На малкия екран в долния край на леглото Хъмфри Богарт целуваше Лора Бъкъл. Върху тоалетната масичка две керамични фигурки си разменяха поклон и реверанс.
— Мамо, страх ме е — на прага на спалнята стоеше Роби.
Дайан се опита да скрие цигарата. Стив й се усмихна и въздъхна:
— Хубав семеен живот! — после се обърна към Роби. — Добре, ела, приятел, ще го прогоним заедно.
Той отиде до сина си, вдигна го и го сложи на раменете си.
— Пази си главата.
Двамата излязоха в коридора.
Стив седна на леглото до Роби. Дървото дращеше по прозореца.
Керъл Ан се беше свила на кравай под завивките в другия край на стаята.
— То се опитва да влезе, татко — прошепна тя.
— Вижте какво, това дърво не иска да влезе в тази къща — заобяснява Стив трезво. — Това дърво е много старо, то се казва Абенийзър и просто пази стаята ви, за да не може да влезе нищо лошо. Дори и да има нещо лошо там отвън — макар че там няма нищо.
Навън вятърът се усили, подбра отнякъде капак на кофа за боклук и го подгони с трясък по улицата. Отново блесна светкавица и пак очерта силуета на дървото. Формата му като че ли се бе променила — ръцете му пипнешком се насочваха към къщата, а разклонението в средата приличаше на раззината паст. Децата подскочиха. Удари гръм — те отново подскочиха.
— Сега — продължи Стив със спокоен тон, — всичко, което трябва да правите, е да броите секундите между светкавицата и удрянето на гърма. Ако успеете да преброите до седем, значи бурята е на една миля оттук. Ако успеете да преброите повече, бурята е отишла още по-надалеч. И няма от какво да се плашите. Нали?
— Аз мога да преброя до единайсет, татко — кандидатира се за доброволец Керъл Ан.
— Страхотно, сладката ми. Я да чуем.
— Едно, две, три, четири…
— Не, почакай да светне светкавицата, Керъл Ан.
Блесна светкавица.
— Едно, две, три…
Стив бавно се надигна и излезе от стаята.
— … седем, осем, девет…
Някъде в далечината прогърмя. Децата бяха спокойни. Стив се върна в стаята си.
По пътя спря край затворената врата на Дейна и долепи ухо до нея. Музика. Той леко открехна и надзърна вътре.
— Лека нощ, Дейна.
— А, лека нощ, татко.
— Остави телефона, Дейна.
— Добре, татко.
Той притвори вратата и се върна в стаята с усмивка на доволен стопанин.
Роби се взираше навън в нощта. Движеха се сенки, които се опитваха да бутнат къщата. Къщата пропукваше под натиска им.
Накрая дойде дъждът. В началото той пръсна по прозореца, после плисна като порой, разпени въздуха, забарабани по стъклото и още повече подсили илюзията. Сега Роби бе уверен — те бяха подложени на нападение.
Нощта отново се освети в бяло като от космическа експлозия — беззвучна и мощна. Дървото се изкриви сякаш от болка. Роби започна да брои наум в очакване на ударната вълна: „… пет, шест, седем…“
Гръмотевицата започна приглушено, като ръмжащо куче, приближи се на вълни, най-накрая достигна къщата, разтърси я, удари я със сила. Роби сграбчи плюшеното си мече и двамата се притиснаха един към друг. Керъл Ан се бе завила презглава, но надзърташе, неуверена какво трябва да прави и наблюдаваше реакцията на по-големия си брат.
Нова светкавица. Дървото този път се наклони напред, сви безформените си юмруци и заудря по стената на къщата. Хралупата, която му служеше за уста, бе широко отворена — смееше се, викаше.
„… две, три…“
Този път гръмотевицата удари по-скоро — по-тежка и по-мощна. Тя сякаш сграбчи и разтърси къщата, без да има намерение да я пусне отново. Ноктите на дървото зачукаха по прозореца. Вятърът виеше като вампир, изпод прозореца започна да се просмуква вода. Роби се опита да затвори очи, но не можеше да не гледа в далечината, не можеше да се вижда, не можеше…
Ужасяващ гръм се стовари върху дървото — блясъкът бе ослепителен, а ударната вълна — моментална, надминаваща всяко въображение експлозия на звук и светлина. Дървото вдигна към небето ръцете си, децата изпищяха, изскочиха от леглата и побягнаха с плач по коридора.
Стив и Дайан се изправиха стреснати, после разбиращо се усмихнаха, когато малките се втурнаха в стаята.
— Добре — каза Стив, като протегна ръце, — всички в леглото на бивак. Какво ще гледаме — „Супермен“ или „Далас“?
Всички наскачаха в леглото.