— Пеперудките са столични. Голяма работа.
— Ами рибките? — попита Зиночка.
— Обикновена стока — отвърна Ложкин, запазвайки гордата си поза. — Произходът им е китайски. В Китай такива рибки има с милиони във всеки басейн, гледат ги от декоративни съображения. С милиони.
— Е, не говорете така — обиди се Вера Яковлевна. — Милиони!
— Трябва да се чете специална литература — каза старецът Ложкин. — Погледни във фактурата. Там всичко е казано.
Зиночка извади фактурата.
— Погледнете сам — рече тя. — Вече проверявах. Нищо не е казано за китайския им произход. Наши са си рибките. Две и четиридесет парчето.
— Скъпичко — каза Ложкин и си сложи старинно пенсне. — Дай да се уверя лично.
Влезе Грубин. Беше висок, раздърпан, стремителен и бърз в мненията.
— Добро утро, Зиночка — поздрави той. — Добро утро, Вера Яковлевна. Май нещо ново сте получили?
— Да — каза Зиночка.
— А какво става с папагала? Не са ли изпълнили моята поръчка?
— Не още — търсят вероятно.
Честно казано, Зиночка не беше поръчвала бразилски папагал ара. Подозираше, че в областния център ще й се смеят на такава поръчка.
— Интересни рибки — каза Грубнн. — С характерен златист оттенък.
— Характерен за какво? — строго попита старецът Ложкин.
— За тези рибки — отвърна Грубин. — Е, аз тръгвам.
— Нищожен човек — каза подире му Ложкин. — Във фактурата не са вписали латинското им название.
В магазина надникна Колка Дългия. Сигурно за подигравка го бяха нарекли Дългия. Беше нисичък, нямаше нужда да се бръсне независимо от четиридесетте си години и приличаше на пеленаче. В друго време Зиночка не го допускаше в магазина, пъдеше го с викове и закани. Но сега, като го видя на вратата, възтържествува и каза високо:
— Ей, частен сектор, влизай.
Коля пристъпи внимателно към щанда, защото очакваше някакъв номер. Кесията с пеперудки беше стиснал под мишница, а буркана криеше зад гърба си.
— Само да погледна златните рибки — рече той тихо.
— Гледай, да не би да ми е жал?
Но Коля не гледаше рибките. Заничаше към ваничката с пеперудките. Ложкин забеляза този поглед и каза гръмогласно:
— Държавната цена е четири пъти по-ниска от тая на кръвопийците. И пеперудките са по-качествени.
— Е, колкото за качеството — ще си поприказваме — отвърна Коля и заотстъпва към вратата, където налетя на депутацията от ученици, които избягаха от час веднага щом слухът за златните рибки се разнесе из града.
Старецът Ложкин напусна магазина след пет минути, отиде до в къщи, взе буркан и три рубли и купи една златна рибка, а за останалите пари — пеперудки. Тъкмо тогава докуцука и Ерик. Донесе букетче астри и го сложи пред аквариума — страхуваше се, че Зиночка ще забележи подаръка и ще му се присмее. Учениците зяпаха рибките и обсъждаха дали да си купят общо една — за живия кът. Зиночка спусна сакчето в аквариума, а Ложкин, приведен, притиснал пенсне до стъклото, я насочваше — избираше най-хубавата рибка.
— Не тая — разправяше той. — Я не ми пробутвайте такава стока. Аз по рибите съм изключително начетен. Карай по-наляво, по-наляво… Я дай на мене.
— А, не — каза Зиночка. Беше абсолютна господарка на положението. — Посочете ми коя, а аз ще я намеря и ще я уловя.
— Не, наистина аз сам — отвръщаше старецът Ложкин и дърпаше сакчето към себе си за телената дръжка.
— Престанете, гражданино — намеси се Ерик. — За вас се трудят.
— Млък! — обиди се Ложкин. — От такива умници като теб акъл не ща.
Старецът беше несправедливо груб. Ерик се канеше да му отвърне, но размисли и се извърна към стената.
— На такъв изобщо не бих дала рибки — възмути се от другия край на помещението Вера Яковлевна.
Държеше линеал и го размахваше, сякаш се готвеше да удари с все сила.
Старецът се оклюма, престана да спори, подложи буркана, рибката внимателно се плъзна от сакчето и навря златната си муцуна в стъклото. Зиночка мълчешком претегли пеперудките, мълчаливо взе парите и върна две копейки, старецът се опита да ги остави на щанда, но биде извикан от вратата, прибра си рестото и си тръгна като попарен.
Когато Ложкин излезе на улицата, в буркана с рибката попадна слънчев лъч, от него излетя друг, ответен, още по-ярък, заигра по стъклата на къщите, заотваряха се прозорци, занадничаха хора и взеха да разпитват какво е станало. Рибката плесна с опашка, пръски поръсиха тротоара и всяка капчица искреше.
Един автобус спря рязко до бордюра, шофьорът се измъкна навън и викна:
— Какво дават, дядо?
Ложкин поглади обръснатата си брадичка с кесийката пеперуди и отвърна с тежест: